112. ЛИБИЛИ СЕ ЛУДИ-МЛАДИ

Сокол иде, гълъбица води

Либили се луди-млади
от мънички до големи,
дойде време да се вземат,
мома майка не я дава,
ерген баща не го жени.
Ерген моми отговаря:
- Мари моме, малка моме,
каил ли си аз да взема,
аз да взема друго либе?
- Ази, либе, не съм каил
ти да вземеш друго либе.
Я да станем, та да идем
в пусто горе тилилейско,
дето нито птичка хвърка,
нито хвърка, нито църка;
аз ще стана зелен явор,
ти до мене тънка ела,
та ще дойдат дърводелци,
дърводелци с криви брадви,
ще отсекат зелен явор,
до явор тънка ела,
ще нарежат бели дъски,
ще ни правят на одрове,
ще наместят бели дъски
яворова до елова,
та ще бъдем пак наедно -
ти до мене, аз до тебе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.