103. АЗ ТИ ПОСТИЛАМ ДА ЛЯГАШ, ЛУДО

Сокол иде, гълъбица води

- Аз ти постилам да лягаш, лудо,
да лягаш, лудо, да лягаш,
а ти ми стягаш вранята коня,
да бягаш, лудо, да бягаш.
Кому си мене млада оставяш,
да сяда, лудо, да сяда?
- Азе те тебе млада оставям
при двете майки мащехи,
при твойта, Цвето, и мойта.
Ако ти тебе мъка припадне,
мъка припадне за мене,
ти ми се, Цвето, на висок чардак,
на висок чардак покачи,
па ми погледай надолу, Цвето,
по поле, Цвето, широко,
дали са мъгли, прахове, Цвето,
паднали, Цвето, легнали.
Ах, да не мислиш, че са от Бога,
от Бога, Цвето, паднали.
Това са мойте тежки въздишки
от мене, Цвето, за тебе.
Ако е бистра росица, Цвето,
паднала, Цвето, легнала,
ах, да не мислиш, че е от Бога,
от Бога, Цвето, паднала,
това са мойте горещи сълзи,
от мене, Цвето, за тебе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.