|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
101. СТОЮ НА СТАНКА ДУМАШЕ
Сокол иде, гълъбица води
Стою на Станка думаше:
- Станке ле, стамболийко ле,
дай ръка, либе, прощавай,
че ще надолу да ида,
надолу към кесиджилъка,
малко ще много да седя.
Ако ме чуеш, разбереш,
че са ме, Станке убили,
убили и погубили,
откупи кола с кирия,
братум си мали волове,
да дойдеш, Станке, да видиш,
да дойдеш да ме намериш,
костите да ми събереш,
та да ги, Станке, заровиш
в нашата долна градина
под бял, под червен трендафил,
под миризлива люляка,
та да ги, Станке, поливаш
сутрин и вечер със вино,
а на пладнина със сълзи.
Стоин-ИЗТр., с. 519.
15-ти стих: "костите и кокалите" - излишен.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.10.2005
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Съст. Иван Бурин и Фанка Панайотова.
Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сокол иде, гълъбица води. Народна любовна лирика. Отбор и редакция Иван Бурин
и Фанка Панайотова. София: Изд. на ЦК на ДСНМ "Народна младеж", 1956.
|