99. УМНАТА ДЕВОЙКА

Том 2: Приказки и предания

Еден умен старец си имал саде еден син. Кога дошло време да го оженит, гледаешчем и знаеешчем момите от сето село, си велел оту не можел мегю ними да найт невеста спроти сина си и спроти себе, умна и разумна, та намислил да барат от друго село.

И така, кога намислил веке да го свършит сина си, старецот ошол во друго едно село, да видит една девойка, шчо била многу пофалена за мошне умна и разумна. Той ошол во селото и клюкнал на момината врата. Девойката сама му отворила и го поканила да поелит да влезит. Тая имала татко, майка, дедо и баба, ама тога никой от ними не бил дома, свекой бил по на некоя работа, а само майка йе била тука, сгнетена во некое кьошенце, си работала нешчо, - кърпела кошули (ризи).

Старецот, коа дошол да я видит момата и да я изкусит да ли йе достойна да бидит невеста за сина му, от како, спроти адетот, я поздравил со "добро утро", бил поканен от неа да влезит и да седнит малу дома йе. Той влегол, седнал и фатил да се разгоорвит со неа:

- Имаш татко? - я опитал старецот девойката

- Имам - му отгоорила тая.

- Къде йе? - повторил той.

- На водейнца, хойде да сомелит брашно - рекла девойката.

- Бъргу ке си дойт, или ке се забайт? - опитал пак старецот.

- Ако търнит по по-кусийот (по-краткийт) път, - рекла девойката, - ке се позабайт, а ако земит по по-долгийот и по далечнийот, ке си дойт по-бъргу!

Старецот нишчо не разбрал от последнийот момин отговор, а пак фатил да а опитвит:

- Имаш дедо?

- Имам - отгоорила девойката.

- Къде йе?

- На нива.

- Шчо чинит на нива?

- Расифит (разваля) еден, а прайт два - му рекла момата.

Старецот и от той отгоор нишчо не разбрал, а продолжил да я опитвит:

- Имаш баба?

- Имам - отгоорила.

- Къде йе?

- У комшияна ни.

- Шчо чинит тамо?

- Шчо му чинит сега, никога другож не му чинила, нито пак ке му чинит другож некога - рекла девойката.

Старецот пак нишчо не разбрал и се чудел на момините отгоори и пак я опитал:

- Имаш майка?

- Имам - отгоорила момата.

- Къде е?

- Тука, дома - рекла тая.

- Шчо чинит?

- От две старички прайт една млада - рекла....

И така умнийот старец, без да разберит нешчо от девойкините отгоори, си отишол зачуден и замислен, велеешчем си сам со себе: "Оваа девойка или многу умна ке да йе, или многу безумна.

Со такво мисленье старецот се стретил со некой свой приятел, та му разказал и му се изповедал за неразбираньето момините отгоори и му се помолил да му'и ексигисат (изтълкува), ако можит,

Приятельот, вджашен от момината хитрос и умшчина, шчо гледал во нейзините отгоори, рекол на стареца: "Каква по-умна девойка от неа бараш? Таа била най-хитрата и най-умната от свите моми на светов! И ево ти шчо кажвеет нейзините отгоори, шчо си не можел да 'и разбериш, слушай:

а) Тая ти рекла, оти татко йе ке дойдел от водейнца по-бургу, ако поминел по по-далечнийот път, а ке се забаел, ако поминел по по-кусийот, ево зашчо:

По-кусите пътишча свекога бидвеет тесни, криви и стръмни - козии пътишча, а по-далечните, по-долдзите, секога се друмишча широки, прави и рамни, та ако татко йе со колата по-минел по некой козий път, можит да му се превратит колата или и да му се скършит, та тога, дури да я изпраит, дури да я попрайт, разбират се, оти ке се забаит. А ако поминит по широкийот, правийот и рамнийот път, немат да му се сторит нишчо зло, та, ако и да йе пътот по-долг и по-далечен, той пак ке си дойт по-бургу.

б) Девойката за деда си ти рекла, оти той на нива расипвел еден, а праел два, и прао имала, зашчо:

Дедо йе на нива заградвел еден прелез, шчо отвориле гоядата, та влегвеле во нивата. Момата мислела, оту гоядата, шчо се научиле да влегвеет во нивата, кога ке видеет прелезот заграден, ке отвореет два друдзи прелеза, нови, еден, под фетвийот, а други над фетвийот прелез, едни ке влегвеет от под него, а друдзи, от над него, та така, на место еден тийе, гоядата, ке отво: реет два прелеза. Ето затоа ти рекла оти дедо йе расифел еден (прелез), а праел два прелеза.

в) Тая за баба си ти рекла оти на комшията му чинела тоа, шчо ни му сторила некогаж, нито пак ке му сторит некога другож. Ево шчо сакала да ти кажит со тоа:

Комшията им бил умрел, та баба йе му затворала очите - му чинела тоа, шчо никой път до тога не му сторила, нито пак ке му сторит други път от сега.

г) Най-седне за майка си ти рекла девойката, оти от две старички праела една млада. - Таа кърпела кошули - от две фетви праела една нова - наглавяла!"

Тога веке старецот благодарен от умшчината девойкина си ошол дома радосен и потем некой ден я свършил за сина си.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.