96. ДЕВОЙКА, ПРЕСТОРЕНА НА ЮНАК (МОМЪК)

Том 2: Приказки и предания

Едно време си бил еден цар. Жена му рожджала све женски чъда. Еднож, коа царот ошол на войска и я остайл пак жена си трудна, йе наръчал: "Ако, кога ке се вратам, те найдам пак со ново момиче, ке те загубам со све него."

Кога се вратил царот от войска, нашол дома си родено мъжко дете (А тоа не било мъжко, а пак женско, туку майка му, царицата, за да не я загубит царот, кога ке дойт от войска, ако найдит женско, йе дала многу пари на бабата, за да не кажвит оту било женско; - го облекла во мъжки рутишча и му клала мъжко име, та свите го знаеле веке за мъжко.

Кога се сторил голем юнак за жененье, го свършиле и го жениле - му дале най-добрата девойка. Юнакот или по-прао да речиме, девойката, царската керка, не спиял со невестата, а ке се слечел, ке се помолел богу и ке си кладел сабията и пишчолите мегю себе и мегю невестата, та така ке си легнел. Невестата никому не кажвела за тоа нешчо.

На третята вечер за по-голема веселба, царот напрайл игри и борачки, личиле теляли по теляли, кой е юнак над юнака, да дойт да се надпрескоквит на еден хендек, шчо бил изкопан во полето и, кой ке го прескочит хендекот, ке земит от царот голем бакшиш. Царот имал и еден див кон, шчо никако не се додържвел, зашчо имал криля. Се собрале юнаци големи отсекъде. Никой не можел ни коньот да го додържит, нито хендекот да го прескочит. Царската керка, шчо я знаеле за юнак (момък), вяхнала на дивийот кон, прескочила хендекот и, без да а познайт царот коя йе, зела царскийот бакшиш.

Потем тоа царот посакал да му донесеет вода от една планина, къде шчо никому не му държело да ойт, зашчо тамо имало два диви коньи, шчо я варделе водата, та никому не давале, а кой ке одел тамо, го опервале (го убивале). Никой юнак, не се нафашчал да одит. Царската керка - зетот, пак сакала и со тоа да се прославит, да донесит царотому - таткое си - от водата, та ошла и се опитала, со дивото конче, шчо вяала, да я научит, шчо и како да чинит, за да му донесит на царот от водата. Койньчето йе рекло: "Ти немай гайле; само земи ме мене и едно бардаче за вода, и ушче две седла и две узди, како моиве и вяхни ме". Девойката сторила какошчо я научило койньчето, - зела две седла, две рала узенгии и две узди и едно бардаче, та вяхнала койньчето. Тоа летнало со неа, та се нашло на планината, къдешчо била водата. "Сега, йе велит койньчето, ти качи се на ясикана", (до водата имало ясика). И тая се качила. Ето ти 'и тога дошле и двата диви коньи и се поздравиле со нейзинийот конь (тийе му биле братя) и му рекле: "А море брате, къде си нашол ваков такъм?" - "Сакате и вие? 'и опитал той; - Ако сакате, на ви и вам и елате со мене да видите колку арно си поминвам тамо къде шчо сум!" Коньите дошле со него и той наполнил вода и си отишол при царот заедно со девойката и со двата коня и му занесле вода.

На тоа време имало една тиква, обесена со синджир во стред небо (на въздуха). Царот поелял, кой ке можит да а скинит таа тиква, без да паднит на земя, та да му я донесит, нему ке му го дадел царскийот стол. Никой юнак не можел да се нафатит, да сторит тая юнашчина. Тога девойката, царската керка, се опитала (се съветвала) пак со дивите койньчина. Тийе я научиле да вяхнит първо на едното койньче, седне на второто, а най-после на третьото. Тая какошчо я научиле койньчината 'и вяхнала свите три едно по друго, та така я скинала тиквата, без да паднит на земя. Тиквата била от самовилите. Кога я скинала, тога синджирот на когошчо била обесена тиквата, се собрал, та самовилите от тоа разбрале, оти тиквата некой им я скинал и се мислеле како да го мъчеет, - една велела едно, а друга-друго. Най-малата самовила им велит на дружките си: "От ова, шчо ке ви речам яз, нишчо по тежко немат. Той, шчо ни я скинал тиквата, да йе жена? - Не йе жена той требит да йе мъж. За тоа, за голема негоа страмота, да го премениме (да му промениме естеството), - ако йе мъж, да се сторит жена, а ако йе жена, да се сторит мъж". Свите самовили го виделе мунасип и той час поеляле да бидит така. И така царската керка слегла веке мъж, царски син, и му отнесол тиквата таткое си. Царот, спроти сборот, шчо беше го дал, го клал сина си на царскийот стол, го сторил цар и вечерта новийот цар, како вистински мъж веке, си спал со невестата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.