9. ЛОЖЛИВИЙОТ ЮНАК

Том 2: Приказки и предания

Имало еден ловджия; опрал еден зояк и се разчуло оту по-юнак немат от него. Лаф по лаф, отишло при царот. Царот рекол: "Нека дойт да го вида и кя му я даа керка ми." Ловджията отишол. Кога одел, по потот стретил еден, коде сучит фортоми от песок и му рекол: "Их, шчо си бил юнак!" Той му рекол: "Нишчо я не су юнак; да видиш авджиев син, шчо фашчат дзвере на борзина!" Ловджията му рекол: "Я су авджиев син." Тога той му рекол: "Коде ойш?" - "Ме викал царот, да ми я дайт керка му", рекол ловджията. Той му рекол: "И я д'йда со тебе?" - "Ела", му рекол ловджията. Пак одел, одел, стретил, коде правит: торни, - испи го морето; дуни, пак изпушчи го. Ловджията му рекол: "Их, шчо си бил юнак!" Той му рекол: "Я нишчо не су юнак; да видиш авджиев син, шчо фашчат дзвере на борзина!" Ловджията му рекол: "Я су авджиев син." Чоекот му рекол: "Коде ойш?"- "Ме викат царот, да ми я дайт керка му, " рекол ловджията. Чоекот му рекол: "Ами ме сакаш и мене, и я д'йда со тебе?" Ловджията му рекол: "Айде." Се сториле тройца. Оделе, оделе и нашле еден друг, коде форлят со стрела на лошите лися, да паждет. Ловджията му рекол: "Их, шчо си бил юнак!" Той му рекол: "Я не су нишчо юнак; да видиш авджиев син, шчо фашчат дзвере на борзина!" Ловджията му рекол: "Я су авджиев син." Чоекот му рекол: "А то коде кя одиш?" Ловджията му рекол: "Ме викал царот, да ми я дайт керка му!" Чоекот му рекол: "Аль ме сакаш, и я д'ида." Той рекол: "Ела." Се сториле четворица. Пак оделе, оделе, стретиле еден друг, шчо чапорел от ена планина на друга. Ловджията му рекол: "Их, шчо си бил юнак!" Той му рекол: "Я не су нишчо юнак; да видиш авджиев син, шчо фашчат дзвере на борзина!" Ловджията му рекол: "Я су авджиев син." Той му рекол: "А то коде одиш?" Ловджията му рекол: "Есте, царот пушчил, ме викат, да ми я дайт керка му." Чоекот рекол: "Аль ме сакаш и мене, да дойда?" Той му рекол: "Айде". И така сите отишле при царот.

Тога царот му рекол на ловджията: "Аль ти си авджиев син?" - "Я су", рекол авджията. "А то шчо си дошол?" го прашал царот. "Есте, да ми дайш керка ти, " рекол ловджията. А царот му рекол: "Почекай, имат друго за керка ми; да я угора фурнана, оту да ве затвора внотре свите, али кя останите живи." Йе угорил фурната и влегле внотре свите. Тога ловджията рекол: "Коде си ти, шчо цуцкаш морето?" Той го цуцнал и я изгаснал фурната. Царот рекол на измекярите: "Пойдите да видите, шчо прайт ловджията." Измекярите пошле и виделе, коде чинеет: еднийот, "по-тамо, " другийот, "по-тамо, оти отземнафме". Измекярите му казале на царот: "Тие викае: "Еднийот, "по-тамо, " другийот, "по-тамо, оту отземнафме." Царот рекол: "Вистина той бил юнак." Седне царот 'и пушчил во еден бунар, шчо бил триста оршина глобок. Юнакот рекол: "Коде си ти, шчо сучиш фортоми от песок?" И той насукал, та искочиле у горе. Царот тога рекол: "Кя а пушча керка ми на вода по маецконо потче; вие д'ойте по големийон пот, али кь'а пречекате?" Юнакот рекол: "Коде си ти, шчо чапориш от планина на планина? Пречепори анде." Той пречепорил и легнал, та заспал. Тога юнакот рекол: "Коде си ти, со стрелата? Форли на оного, шчо заспал." Той форлил и му го рушил ушето. Той рекол: "Шчо е, бре?" - Пречепорил и я зел керката от царот.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.