87. УМОТ ЙЕ ПАРИ

Том 2: Приказки и предания

Едно време имало еден чоек, шчо викал по пътишчата: "Ум имам, пари немам". Еден ден викаешчем така, дочул го царот и го викнал при себе, та му дал толку пари, колку шчо мислел ету ке му биделе доста, за да спечалит со ними и друдзи ушче толку. От как му дал парите, царот клал и еден чоек да ходит назорум по него, за да видит шчо ке чинит со парите.

Той от како зел парите от царот, отишол та свите 'и купил рогузи и со една гемия (кораб) 'и пренесол преку море, та 'и наредил и 'и послал на отадешнийот морски брег. Тамо во ношя излегвеле диви коньи от морето, та си паселе край море. А за да им се гледат по-чисто (по-ясно) да пасеет, свекой конь си носел во устата по еден безценет камен, и 'и остаале на земя до кога си паселе, а от како ке се напаселе, земале си 'и каменята в уста, та си ходеле во море. Така и таа вечер надошле коньите, остайле каменята по рогузите и фатиле да си пасеет.

До тога чоекот стоел тамо негде скриян. А кога видел коньите оти изостайле каменята по рогузите, изкочил в еднож, 'и запалил рогузите от свите стърни. Дивите коньи, коа виделе пламните от свите стърни, си избегале во море, без да привтасеет да си земеет и каменята. Умнийот чоек тога 'и собрал свите каменя. Той от как свършил работа со първата си итрос, намислил сега да напрайт и друга. - Замесил рогузинната пепел, та напрайл плитье. Во полойната плитье, во свекой плит клал по еден безценет камен, а полойната 'и остайл без каменя. От како се исушиле плитьето, той се пазарил со еден гемиджия (корабар), да му 'и преносит со гемията на другата стърна от морето, (т.е.) тамо, от къде шчо беше зел парите от царот. Наполнале гемията со плитята, та търнале по море. За късметот на хитрийот умник, повеял силен ветер, надкренала се силна бура и гемията ке да протонела заедно со тоарот и со люгето. Тога гемиджията се усборвал со стопанот от плитята да изфърлит во морето тая нескъпа, а тежка стока, за да откинеет от явната смърт. Хитрецот ушче от по-напред си наредил работата умно; - той, кога 'и редиле плитята, полойната от ними, шчо биле со безценетите каменя, 'и клал най-здола, а полойнята, шчо биле без каменя, 'и клал згора. Друго: кога се усборвал со гемиджията да изфърлеет плитята во море, той напрайл со него и писмо, со кое шчо се обвързвал гемиджията да му платит цената на колку плитье ке фърлеле во море. И така седне фатиле да фърлеет плитята во морето. От како изфърлиле полойната, т.е. тийе, шчо биле без безценети каменя, умнийот рекол да не фърлеет веке, зашчо гемията доста олеснала, и гемиджията запрел фърляйньето.

От како излегле на сухо, стопанот на плитята посакал от гемиджията да му платит цената на изфърлените во морето плитье спроти писменото спогожданье. Гемиджията преслагал колку чинеле плитьето, по цената на прости плитье и го поканил да му 'и платит. Ама се смаял, кога чул от стопанот на плитьето, оти изфърлените плитье не биле прости плитье, како шчо 'и ценел и слагал той, а оти во свекой плит имало по еден безценет камен. Тога гемиджията се почудил шчо да чинит! како и от къде да му платит толку безценети каменя? Нему, за да изплатит толку изфърлени каменя, не му стигала и света негоа стока со све гемията. Работата ошла и до царскиот суд и най-седне и до самийот цар. Царот отсудил гемиджията да му дайт на умнийот плитарджия света своя стока, шчо имал и гемията заедно, и ушче да бидит роб до живот.

Ето шчо сторил со парите той шчо викал: "Ум имам, пари немам." Седне занесол царотому парите, шчо беше му зел, а ушче, и едно кофчедже со безценети каменя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.