Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

84. ХАРАМИЯТА И ДОВНИЦИТЕ (ДУХОВНИЦИТЕ) ИЛИ "УМЕРЕНОТО И НРАВСТВЕНОТО НАКАЗАНИЕ ПОВЕЧЕ ДЕЙСТВУВА ЗА ПОПРАВЛЕНИЕ НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ, ОТКОЛКОТО СТРОГОТО И ТЕЛЕСНОТО"

Том 2: Приказки и предания

Едно време имало еден харамия, - кеседжия, шчо не остайл никойе лошо не сторено - палел, горел, колел, биял, перел, грабел, крадел, - со една реч, векот пропишчил и проплакал от него. От како секакво зло сторил, нему кон старос му текнало да се покайт и да си изповедат грехойте и барал некой харен довник да го изповдат.

Първо ошол при еден довник и му велит: "Дедо довниче, яз дойдоф да се изповедам на тебе, да ми кажиш дали имат спасение за мене или не? Ама со той каул, първо, не сакам никаков канон (епитимион, духовно наказание); и второ, не можам да си остаам занаетот." - "Ела, кажи си, шчо грехои имаш, шчо грехои си сторил" - му рекол довникот. И харамията фатил да му кажвит грехоите, како палил, горил, колил, грабел, убивал и све друго, шчо сторил. Дуовникот, чувяешчем от устата му толку лошинье, шчо 'и сторил, не го дочекал ни да си доизкажит свите грехои, а му викнал: "Ти, шчо си сторил на овай век, немаш никакво прошчение, никакво спасение, " - и фатил ушче и да го колнит. Харамията се разлютил и, без да го дочекат да доизречит клетвите, изтъргнал ятъганот и: "За тоа ли сум дошол при тебе да се изповедам, за да ме отчайваш? - му рекол на довникот, - яз сум заклал и опрал девендесет и девет мина нека со тебе 'и сторам сто, та ако не се спасам" - и му зел глаата.

От тамо ошол при други довник, а и со него исто така сторил; - и той со такви сборои го пречекал, та и нему глаата му я зел. Най-седне харамията опитвел едного, другего къде имало харен довник и му казале, ето на кое место, на кой манастир имало еден мошне харен довник.

Харамията ошол при третийот довник и нему му велит како шчо и на първите два довника: "Дедо довниче, дойдоф при тебе да се изповедам, да ми кажиш, дали имат некое спасение за мене, оту сум многу грешен, имам многу и тежки грехои, ама со той каул: първо да ми не дааш никаков канон и второ, от занаетот ми не можам да се остаам!" Довникот му отгоорил: "Ела, чедо, ела, кажи си грехоите; бог йе милостив, ке те простит!" И той фатил да си кажвит и му изказал свите грехои, све шчо сторил, - от момца до конца. Дури харамията кажвел, довникот све малчел и слушал, а саде от време на време изреквал сам со себе си и со низок глас: Бог йе милостив, Бог йе милостив!" От како си изповедал сите грехои и чекал да чуят шчо ке речит довникот, харамията го опитал: "Е, дедо довниче! тийе се моите грехои. Сега да ми кажиш имат ли прошчение за мене? имат ли некое спасение или не?" А довникот му отгоорил: "Имат, чъдо, имат; бог йе милостив; господ наш И. Христос за такви грешни души како тебе претърпе смърт на кърст, за да 'и спасит грешните, та и тебе ще те простит; той спаси харамията, шчо беше на кърст заедно со него, той ке те спасит и тебе!"

От тийе бладзи довнички сборои и сърцето на харамията му омекнало малу и фатил да гледат на довникот со некаква чест, а и страот и любовта божии фатиле да се покажвеет у него. Потем тоа пак го опитал довникатого: "Ами каков канон, довниче, ке ми дайш?" - "Никаков канон немаш, - му отгоорил довникот, - оди си су здравье, слободен да си, господ ке те простит." - "Ама никаков, никаков канон немат за мене?" - повторил харамията. "Никаков, - пак му отгоорил довникот, - а саде едно нешчо сакам от тебе, ако ме слушаш, шчо ке ти речам да сториш; и тоа йе: къде ке чуяш да умрит чоек, ама богат бил или сиромах, голем или мал, стар или млад, мъж или жена, ти да одиш на мъртоец (на погребението му) и потем три месеци после пак да дойш при мене." Харамията, зарадван от довничките сборои и насиети, му се фетил да сторит тоа и си ошол; та от тога све къде шчо ке чуял да умрит некой, той ходел на мъртоец. Ошол у еден мъртоец, ошол у втор, ошол у трети, секъде слушат плакои, пискои, милкои, охкънье, тъженье, секъде гледат жальби, кършенье, дробенье, роненье солдзи; на едно место гледат майки къй се дробеет за умрелото си чъдо, на друго место, дробни деца, како пилци без квачка, осиротени от татка или от майка, къде пишчеет и си кубеет косите от жальби за изгубенийот си татко или майка; на друго место пак, братя, сестри, жени или мъжи, къде плачеет и ръцете си кършеет за изгубенийот си брат, сестра или стопан; а всекъде слушат пискои до небеси, шчо и камнено сърце би омекнало.

Така, ходеешчем секъде на мъртоец, гледаешчем и слушаешчем секога плакои и милкои, сърцето на харамията малуи по малу омеквело и най-седне фатило да му се нажальвит, та се замислил и си велит сам со себе: "Ей, боже мили! Овде за еден мъртоец олку души се разплакале, се ужаляле, плачеет, пишчеет до небеси до толку, шчо никой не моит да 'и разгоорит, ами яз колку души до сега сум загубил? Колку куки сум затворил? Колку и какви жальби и охкания сум донесол?!" И така мислеешчем си, кога дошле трите месеци, ошол пак при довникот. Овой, кога видел оту сърцето. му омекнало, фатил да го учит, да се остаит от лошите работи, от харамилокот и кеседжилокот, - да се покаит, а и пак све да ходит на мъртовци. Той малу по мало и от ден на ден све омеквел, сосем му омекнало скържоото сърце и по некойе време пак ошол у довникот. Той пак го учел да се остаит сосем, да търгнит ръка от лошото и да се вдаит на бога.

И така, полека, полека, довникот го донесол на правийот път, та по-напрежнийот зол кеседжия се сторил еден най-добор чоек.

 


Охрид - Македония.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008

Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.