82. ГОСТОЛЮБЕЦОТ И ГОШЧАВАНИТЕ ИЛИ "ПРИДАЙ ГОСПОДИ!"

Том 2: Приказки и предания

Си бил еден многу богат чоек. Той бил и многу гостолюбец, - секого, шчо одел у него, кой да поминел или заминел край кукята му и да се врател дома му, той не го пушчал от дома си да излезит без да го нагостит, - да го наядит и да го напият харно. И така секога сиромаси люге, гладни, жедни се научиле (навикнале) и си оделе дома му, та се гошчаале со яденье и со пиянье.

Еднож едни такви гладни сиромаси, шчо се гошчаале у богатийот гостолюбец, му разкажвеле на еден свой другар, гладен сиромах, оту ето кой чоек йе многу гостолюбец, и нийе - му рекле - секога си одиме у него и си се гошчааме; ама саде едно лошо имат, - от како ке го нагостит чоека со яденье и со пиянье колко шчо мойт да яйт и да пият, най-седне ке му дайт и еден кьотег (бой) хаарен, та така седне ке го изпушчит да си хойт. Сиромахийот гладен им рекол: "Яз ке одам у него да се наядам, да се напиям еднож, та и ако ме набият, ке претърпам, - нека ме бият; не се търпит пак и вака гладен!"

И така той станал, та ошол у богатийот гостолюбец. Овой го пречекал хубоо - лепо; ставиле софрата да ручеет. Го служил първо ракия и си се напиле по неколку чаши. После клале една манджа; я изеле неа и донесле друга; пак по неа - друга, и седне - друга, една по една, безброй манджи. Пиле вино и се едно туку придонесвеле манчжи, вино и секакво друго за яденье и за пиянье, шчо сиромахийот гладник ни на соне не видел. Той си ядел, си пиял, колку шчо можел и на свекое придонесвенье нова манджа или вино, викал: "Придай, господи, придай, господи!" От како се нагостил харно, харно, и домакинот не носел веке друго, сиромахийот наяден, напиян, му рекол на домакинот: "Е, приятелю, ?з се наядоф, се изнапиф, колку шчо даде господ; сполай ти, да ти йе жива челяд. Господ да ти придайт и да ти умножит. Сега веке сторите си адетот, шчо си имате, та пушчите ме да си ходам." Гостолюбецот се почудил: "Каков адет - велит - имаме да му сториме?" И му велит на сиромахийот: "Каков адет сме имале? Нийе имаме адет да го наядиме, да го напияме гладнийот, сиромахийот и да го изпратиме су здраве да си ойт". - "Не, - рекол сиромахийот - сторите си адетот, шчо си имате; яз веке се наядоф, се изнапиф; господ да придайт. Сега да си одам." - "Оди си су здраве, - му отгоорвит богатийот, - немаме нийе други адет." - "Ето, адетот, де шчо имате, да го набияте чоека, от како ке го наядите и напияте, сторите ми и мене какошчо им чините и на друдзи, та да си одам." Тога гостолюбецот се сетил и: "Хайде, су здраве, - му рекол, - ходи си слободно; нийе той адет не го имаме за секого, а саде за тийе люге, шчо, кога им ставяме шчо дал господ, велеет: "доста, доста", а ти на све, шчо да донесефме на софра, викаше: "придай, господи, придай, господи."

И така, гладнийот сиромах, от како се изгостил хубоо у богатийот гостолюбец, си ошол слободно без кьотек.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.