Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

76. ТРИТЕ ТАТКОИ НАСИЕТИ (СЪВЕТИ)

Том 2: Приказки и предания

Си бил еден татко и си имал саде еден син. Кога старийот татко бил на умиране, го повикал сина си при себе, до постелята, къй шчо лежел и му рекол: "Синко! Ево яз веке умирам, та како татко, шчо ти сум, ке ти даам три насиети да 'и държиш дури да си жив. Ти остаам оклетия, му рекол татко му, първо: турчин приятель да не фашчаш, зашчо турчинот от приятельшчина не знайт. Второ, на жена да се не вервиш (да се не повераваш), зашчо жената вера не държит; и третьо, чуждо чъдо да не посинвиш!"

От како му наръчал тие три наръчби, старийот си починал (умрел). А син му той час заборайл таткойте си наръчби. Той си фатил приятель турчин - пашата или забитот, шчо бил во той град, и толку верен приятель, шчо во глаата негоа се кълнел. На жена си се вервал за секое нешчо. И най-седне, немаешчем свойе чъдо, си посинил едно чуждо. Потем време дошол ред да разберит оту таткоите му насиети биле многу умни и скъпи и оту той многу сгрешил, шчо не 'и додържал. И ево како:

Еден ден пашата, приятельот му турчин, ке ходел негде. Той си имал едно многу хубоо пиле, и, кога ке излезел да хойт, къйшчо мислел, го викнал приятельот си хрисянин, му го дал пилето со се кафез да му го чуват, дури да се вратит той и му наръчал: "На, ова пиле ти го даам да ми го чуваш, дури да си дойдам яз; тебе ти го даам, от тебе ке ти го сакам; опули си очите харно, да го вардиш, да не ти побегнит, зере, ако ти загинит, ке ти зеам глаата!"

Той го зел пилето и си рекол: "Хъ, ево сега сгодно време, да разберам, дали се вистински таткоите ми насиети!" Си ошол дома и ушче от врата фатилмаксус да се карат со жена си; я карал, я псул, йе викал гърдо, а най-седне и я избил харно. Седне го скрил кафезот со пилето, а изваил еден други кафез со друго пиле, та йе го дал жене си и йе рекол: "На, ова пиле да го скрияш и да го вардиш, да не ти побегнит; отвори си очите, двете четири; зашчо, ако загинит, пашата ке ми зеит глаата!"

Жената налютена, набустрена от кавгите и от кьотегот, шчо яла от мъжа си, го зела кафезот со пилето и го клала на едно место. От как си ошол мъж йе по работата, тая си рекла: "Хъа, треснале му очите! Мене за нишчо и ни заошчо да ме карат и да ме бият?! Стой сега да ме видит и той, шчо ке му сторам и яз!" Го зела кафезот, го отворила и го изпушчила пилето. Тоа си летнало, а нейзе не йе било гайле и не си ни помислила шчо йе наръчал мъж йе, наръч по наръч, да го вардит, да не избегат, нито йе се нажалило оту пашата ке му земит глаата на мъжа йе.

Дошло време, пашата си дошол от къй шчо бил, го викнал приятельот си и му го посакал пилето. Той ошол дома си, да го земит и да му го донесит. Йе го посакал на жена си, а тая му рекла: "Ух, шчо ме найде, мъжу! Ами пилето побегна; яз отвориф кафезот, за да го нахрана, а тоа шчуро пиле, низ ръце ми избърсна!" Мъж йе тога, тоа се знайт, я карал многу, а можит и да я избил, амъ све попустина; - пилето било веке си летнало! Той разбрал веке, оту вторийот татков му насиет бил вистински и оту татко му, бог д 'о прости, имал прао, шчо му наръчал: "На жената да се не вервиш."

Сега како ке хоит при пашата да му кажит, оту пилето му побегнало? Со кое лице ке излезит пред него? Шчо да му речит?

Како да било, било, той, со триста страхои, ошол при пашата и му казал за пакоста, шчо му се сторила. "Шчо не покрил господ, му рекол той на пашата, не можам и яз да покриям, - пилето, така и така, побегнало!" Пашата, вернийот негов приятель, како чул оту пилето му побегнало, сбеснал от лютина, му се развикал и на часот поелял да го обесеет. Тога приятельот му хрисянин разбрал, оту и за първата наръчба татко му имал прао, оту и той насиет бил вистински: "Турчин приятель не фашчай", зашчо навистина турчинот не бил, за да фатит чоек со него приятельшчина. Ето пашата му беше толку верен (!) приятель, шчо се кълнеше во глаата негоа, ама за едно пиле, крастоо, заборай и приятельшчина и побратимсто и све, та поеля да г'обесеет. Да видиме сега и третята таткоа му наръчба.

Е, се сготвило све, шчо било потребно за обесвеньето му, - бесилката била готоа. От целийот град се собрале мало и големо, за да гледеет къде ке се обесел чоек за едно пиле и то пашин верен приятель. Го донесле и него - осуденийот, къде бесилката. Той се подкачил на столот, шчо бил подкладен тамо и све веке било готоо за обесвейнье, саде да му се наврит йъжето на вратот и да му се подтъргнит. Тога осуденийот се опулил кон пашата и му се помолил да му дайт изан, еден сбор да речит. Пашата му дал изан и той извикал на събърот (на народът): "Кой ке дойт да ми клайт йъжето на вратов и да ми го търгнит, него го чинам мирасчия (наследник) на сета стока, шчо имам!" Тамо било и посинчето му. Никой други от толку люге не се наел, а тоа, кога чуло така, той час се утърчало, се покачило на столот и било готоо да му наврит йъжето на вратот и да му го търгнит. Ето како разбрал сега той, оти и третята таткоа му наръчба била права и вистинска.

Тога той се свъртил пак кон пашата и, со голем глас, извикал пред свите и рекол: "Честити пашо! Пилето ти стоит, не йе загинало! Пушчи ме да ти го донесам! А яз тоа сториф, за да разберам дали беа вистински насиетите, шчо ми остаи татко ми, кога умираше. Той ми остаи оклетия: 1) Турчин побратим или приятель да не фашчам - и навистина не било за фашчанье, 2) На жена да се не вервам. И 3) Чужджо чъдо да не посинвам. Яз таткоите си наръчби не'и държаф, - турчин приятел фатиф, на жена се наверваф и чужджо чъдо посиниф. Ево сега веке разбраф, оту татко ми за све имал прао и оту яз многу сгрешиф, шчо го не послушаф. Яз те фатиф тебе за верен приятел, а ти за едно пиле поеля да ме обесеет. На жената се наверваф, а таа ми качърдиса едно пиле, шчо беф йе го повервал, та со тоа ме предаде на бесилка, и ти ке ме обесеше. Чужджо чъдо посиниф, а тоа пак со търчане дойде да ми търгнит фортомата."

Тога веке го пушчиле и той му го донесол пилето на пашата, му го дал и от тога търнал ръка веке от негоата приятельшчина. Изтерал посинчето си и на жена си за нишчо не се вервел. От тога со голем мукает и вардел таткои си насиети.

 


Охрид - Македония.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008

Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.