7. ХОДЖА И ХАДЖИЯ ИЛИ НЕВЕРНО ПРИЯТЕЛСТВО

Том 2: Приказки и предания

Имаше еден оджа. Сакаше д'ойт на аджилок. Той имаше еен син и енна керка. Синот сакаше д'о земат со себе на аджилок, а керка му (си) я остай сама. Йе наготви дорва за три години и брашно за три години; йе отвори еен бунар в куки. Керка му се затвори сама. Ходжата помина низ еен град. Тамо имаше еен приятель хаджия. На аджията му рече: "Су я остайл керка ми сама, да оиш, да я нагледаш." Аджията му рекол:"Кь'ода." Оджата отиде на аджилок; аджията отиде да я нагледат керка му. Той одеше многу поти; сакаше да я земат за него . Кога отиде на портата, зеде да йе викат: "Отвори, ме пушчи татко ти". Тая не му отвораше. Тамо имаше една баба и той йе рече на бабата: "Напрай я момичкана да ме земат, шчо сакаш, кя ти даам." Бабата зеде еден сач и една черепна и отиде под пенджерата от кукята на момичката и зареде сачот оздола, а черепната озгора. Тога викна момичката: "Бабо, немой наопаку." Бабата викна: "Слези, керко, научи ме." Момичката не слезе. Бабата пак зареде сачот и черепната наопаку. Момичката пак викна от пенджерата: "Немой, бабо, не реди наопаку." Бабата вика пак: "Слези, керко, научи ме." Момичката слезе и я научи бабата, како да реди сачот и черепната. Бабата йе рече: "Керко, си пожолтела; токо айде да идеме на баня." Момичката не одела. Бабата пак йе рекла: "Айде заедко кя с'избаняме." И момичката се кандисала д'ойт. Зела едно торбулче просо и го рушила оздола й, кога одела, просото се текло по потот, и ошле на баня. Бабата влегла, с'избаняла; после влегла момичката. Бабата йе затворила внотре и пошла, го викнала аджията. Той дошол, влегол при момичката в банята и йе рекол: "Кя ме земаш?" Момичката рекла: "Не те земам." Той пак йе рекол: "Кя ме земаш?" Та рекла: "Кя те зема, ако земиш еден калап сапун и еен леген вода, да ти я измия брадата." Той зел еен калап сапун и еен леген. Момичката зела, напрайла сапунойца и му рекла:

"Ела, да те мия." Тая зела да го миет и му заслепила очите. Зела да бегат по просото, си дошла дома и пак се затворила в куки. Аджията торчал по нея, йе ошол дур дома и викнал: "Отвори ми." Та не му отворила.

Се наближиле трите години, и татко йе дошол. Отишол аджията и го пречекал. Оджата му рекол: "Аль отиде да а нагледаш керка ми?" Аджията му рекол: "Ишче куче и маче не забрала ." Татко йе рекол на сина му : "Оди дома, да йе пресечиш маецкийот порст на сестра ти, да я заколиш, оту после да я закопаш внотре." Брат йе ошол дома и йе рекол на сестра си: "Татко ме пушчи да те заколя!" Сестра му му рекла: "Заколи ме!" Той йе рекол: "Ми е жаль да те заколя! Да ти го зема маецкото порсче и одай по планина, да се раниш со трева!" Момичката ошла по планина, а брат йе го однесол порстот при татка йе.

Момичката се ранила три месеци со трева и ошла кой'и напивеет царските койньи вода. Се качила на енна ясика; зела енно огледало в роце й, ко ошле да напивеет койньите вода, го завортила огледалото во водата и водата сколтнала . Койньите се уплашиле и не пиеле вода. Измекярите царски му кажеле на царот: "Койньите вода не пийеет." Викнале една баба да видит, зашчо не пиеет вода койньите. Бабата зела, еен сач и ена черепна и отишла под ясиката. Заредила сачот и черепната на опаку. Момичката викнала озгора: "Немой, бабо, не реди на опаку." Бабата викнала: "Слези, керко, научи ме." И момичката слегла. Бабата я зела и му я отнесла при царот. Царот йе рекол: "Кя те зема за сина ми." Тая му рекла: "Земи ме." И царот я зел.

На едната година господ йе дал дете; на другата - друго, на трите години - три дечиня. Едножка, ко се чешляла в одаята, я видел мож йе коде плачела и йе рекол: "Шчо плачиш?" Тая му рекла: "С'имах едно брате; сака д'ода да го вида?" Той йе рекол: "Одай." Тая му рекла: "Ако идеш ти, кь'ода." Той йе рекол: "Со измекярине одай." Тая не одела со измекярите. Той пак йе рекол: "Одай ти со ними; тие ми се како бракя". Тая зела д'ойт дома си со измекярите. Ко ошле, порвата вечер по-старийот йе рекол: "Да ме земаш, зашчо кя ти го заколя големото дете". Тая му рекла: "Заколи го, не те земам." Той го заклал. Другата вечер стреднийот йе рекол: "Да ме земаш, зашчо кя ти го заколя стредното дете." Тая му рекла: "Заколи го, не те земам!" Той го заклал. Трекята вечер по-маецкийот йе рекол: "Земай ме, зашчо кя ти го заколя по-маецкого дете." Тая му рекла: "Заколи го, не те земам!" Той го заклал.

Во стреднокь таа зела да бегат сама и го нашла гоедарчето от татка си и му рекла: "Кольку пари сакаш да ти дам, да ми 'й даиш твойте рутишча, да се променам?" Тея йе'и дало. Тая отишла дома йе при татка си. Неа никой не я познал.

Тога татко йе имал гозба и 'и викнал на гости свите приятели негои. Тамо бил и аджията, и свите кажвеле приказми. Тамо биле и тройцата измекяри от царот. И тая рекла: "Да кажа една приказма?" Тие йе рекле: "Кажи." Тая изказала све, шчо се сторило со нея. Тамо дошол и царот, мож йе, да я барат. Тая рекла на брата си: "Я сум, брате, шчо ми го пресече порстот; ево го". Тога зел измекярите и 'и заклал туе. Аджията, шчо сакаше да я земат, него го обесил; а бабата я опрале. Таа си го зела братчето и си ошла при царот. Ко одела, кой шчо йе го заклале маецкото дете, си го нашла живо. Ошле и кой по-големото, и него го нашле живо. Си 'и зела и си ошле дома.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.