67. "КОЙ УКРАДЕ СЕНОТО, ТОЙ СИ ИМАТ МУАТА НА КАПАТА"

Том 2: Приказки и предания

Некой чоек си имал во племната сено, а еден други му се намладил, та му крадел. Стопанот на сеното от ден на ден гледал, оту сеното му се намальвело и оту некой му крадел, ама не можел да разберит кой бил харамията. Тамо бил и стопанот от сеното и харамията. На ового го болело сърце, ама не знаел на здраво дали навистина бил той или некой други. Се отворил сбор мегю ними за краденото сено и за кой ке бидит аджиба той, шчо го крадел? За да го разберит кой йе, стопанот им рекол: "Сега яз ке го найдам харамията. - Той, шчо украде сеното, рекол той, си имат муата на капата!" И навистина той час харамията махнал со ръката по капата си, за да си я изтерат муата, без да се сетит, оти ке го познайеет. Стопанот на часот го по-знал и викнал: "Ето, како го познаф и го найдоф харамията"; и го фатил за ръка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.