66. НЕУЧЕНИЙОТ ПОП ИЛИ "КАКО ШЧО МИ КАЖВИТ ГРАОТ, НИ ГОДИНААВА ВЕЛИКДЕН НИ В ГОДИНА"

Том 2: Приказки и предания

Еден селски поп на Сирни поклади или на чисти пъндолник си преслагал, оту от тога до Великден имало токмо пендесет дни. За да не заборайт кога ке паднел Великден, той си отброял пендесет зърна грах и си'и клал во джебот, та ката ден си изваал и изфърлял по едно зърно. Така мислел той да прайт дури да се свършеет сите зърна, та тога да го чинит Великден.

Харно така си кроел попот. Ама еднож кога той си легнал да поспият дома си и кюрдията или кусалето му било обесено на джиздот, попагята побарала нешчо во джебойте. Кога шчо да видит? - Джебот му бил полн со грах. Тая, не знаела зашчо му бил граот на попот, а йе се сторило, оту той многу го любел, та дури и джебот си го наполнал со неварен грах. За да му сторит по кейфот на попот, тая зела ушче една гърста грах, та му го дополнила джебот, а на попот нишчо не му рекла, не му казала.

Той си станал от спане, си облекол кюрдията или кусалето, шчо било веке, не знам, и си ошол по работата. Той не разбрал шчо му сторила попагята и пак секой ден си изваал от джебот по едно зърно грах и го изфърлял. Харно, фърлял, фърлял, а зърната никако не се дососвеле. Великден приближил, а джебот ушче бил полн со грах. Дошол Великден, а граот не бил сосан.

На Великден рано на утрото се собрале селяните и го опитвеле попатого: "Попе! Кога ке дойт Великден? Се уморифме от постейнье, сакаме веке да късниме малу месце. Оваа година нешчо ни се гледеет по-долдзи постиве: како многу да се забаи Великден." - "Постойте малу, почекайте, селяни, рекол попот, да вида шчо ке кажеет зърнава!" И той час пикнъл ръката во джебот, да пребройт и да видит ушче колку зърна му останъле, та да им кажит ушче колку дни имало до Великден. Броял, броял сирома поп, ама пустите зърна не се добровяле, та им извикал: "Како шчо ми кажвит граов, ни годинаава имаме Великден, ни в година!"

От тука станале селяните и си разотишле секой дома ужаляни, зашчо немало го ушче Великден. Станал и попот да си ойт дома си. А ходеешчем низ село, на селското бунишче видел фърлени корупки от цървени яйца и от тоа познал, оту Великден дошол, та им извикал на селяните: "Селяни, селяни! Дошол Великден, дошол Великден! Денеска йе Великден!" И така веке сите се зарадвале со Великден.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.