62. ХАРАМИЯТА И МАНАСТИРСКИЙТ МОМОК ИЛИ "ТЪРПЕНИЕ-СПАСЕНИЕ, АМА И ТЪРПЕНИЕТО ИМА СИ ГРАНИЦА"

Том 2: Приказки и предания

Едно време имало еден харамия. Той бил многу лош чоек, - грабел, биял, убивал и др. и др. - сите села тамо се треселе како прът от него.

Тамо имало еден манастир. Еден ден харамията дошол во манастирот да яйт, да пият и да грабит - да чинит шчо ке му текнело и шчо ке му сакал кейфот. Кога дошол во манастирот, егуменот потресен от страх да не сторит некой пакос, го пречекал како цар - го честил, му оставил да яйт, да пият (да би се отрул от неа!) све, шчо било най-харно, най-хубоо и заедно со сите момци (измекяри) гувеел пред него, како невеста со пред себе ръцете, туку да не му се скършит нешчо пустийот кейф.

От како се наял, се напил (се натрескал, да би го сърце изело) и се нагостил, харамията легнал вечерта и преспал тука. Утрината рано пак се наял, се напил и седне му рекол егуменотому: "Попе! Яз ке си одам, ама да ми даиш еден от момците, да ме попрати до негдеа." Егуменот го изпратил до негде, му дал една мъска и му пушчил еден момок да го попратит до негдеа. Кога го пратил момокот, егуменот му наръчал: "Синко! Види харно, оти овой йе лош чоек, варди да не го навредиш нешчо, та да ти сторит некой пакос; - да те оперит. Ако те удрит от едната стърна, ти да му свъртиш и другата; немой нешчо да го налютиш!" - "Арно", рекол момокот и търнал по харамията да го попрашчат до къде ке му пукнит врагот, да му дайт изан да си се вратит.

Оделе, шчо оделе, по пътот харамията фатил да го карат момокатого, да го пцуят и - таак, му вързал една трешница по образ, дури му светнале двете четири. Кутрийот момок спроти егуменоите наръчби, шчо му наръчал наръч по наръч, не му отгоорил нишчо, а све си малчел, туку да не го нешчо налютит, а кога харамията го удрил по образ, той, кутрийот, му свъртил и другийот. Харамията го удрил и по той образ, а сиромаийот момок му наведил и тилот. Той го удрил и по врат, а ушче не се наситил, та го удрил еднож и по чело!

Тога на момокот му дошло до носот, не можел да търпит пойке, та кренал сопата и: пуук! по глаа харамията и ето ти го от коня под коня. Момокот со бързина се спушчил, му грабнал ятъганот негов от пояс и му я зел глаата. Си я клал во зобникот, си зел мъската и си търнал пътот назад, - си се вратил в манастир, како да не знайт нишчо, - ни лук ял, ни лук мирисал!"

Кога си дошол в манастир, егуменот го опитал: "Шчо стори, бре синко? Како помина пътем со харамията? Оти тоя беше многу крива глаа!"

- Е да, зашчо беше крива, - отгоорил момокот, - окутра а, за тоа ено я в торба, я изпрайф!

- Како, бре синко? - повторил егуменот вджашен и по тресен, - Како в торба? Шчо стори?

- Така, в торба, - рекол момокот, - макар, ак не верзиш, оди, види я во зобилникон от мъската! Ами яз нишчо не му сториф, нишчо не му рекоф, тоа куче фати да ме карат, да ме пцуят, шчо беше под бога; яз сиромах, се малчи му. Ми върза една трешница по еднийов образ, дури ми светнаа очиве двете четири; яз, како шчо ми наръча ти, му премалчиф и му свъртиф другийов. Ме удри и от таа стърна, яз му наведив и тилот. От како ме удри по врат, седне, не се насити песот, та ми търна една и по чело! Тога, дали ушче несе насити, куче ни едно, дали ушче ке те търпам? си рекоф, грабнаф тоягата, та по глаа и ето ти го, от коня под коня, како некой дъб. Се спушчиф со бързина, му грабнаф ятъганот от пояс, му пресекоф тиквата и ено я в торба; ходи, ако сакаш, види я. Да го науча яз еднож како се изправя крива глаа и како за низоошчо маат къде да втасат!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.