60. ЗА КЛАНЬЕТО НА СТАРИТЕ

Том 2: Приказки и предания

Кажвеет, оту на старо време старите и некадрите люге 'и колеле. Еднож во еден град дошол некой нов забит. Старите старци ошле го пречекале и го почестиле и секога му оделе при него и седеле на мезличот. Младите нихни синои си помислиле, оту се старите оделе при забитот, а за ними не ке останело време да седнеет некога на мезлич, та се усборвале да 'и заколеет сите во една вечер, секой татка си и 'и заклале. Само на еден син му се нажалило да го заколит, та му казал таткое си шчо намислиле да стореет и шчо сториле со таткоите си свите друдзи синои и оту нему му било жаль да го заколит и той. Тога татко му му рекол: "Харно, синко; ти скри ме в бочка и не кажви никому, оти не си ме заклал, та ке видиш после шчо ке бидит."

Утрината при забитот, на место старците, ошле све млади старци (първенци). Той, кога 'и видел, се почудил и свекого наред 'и опитал къде им се старите нихни таткои. Тийе, еден по еден, свите му рекле, оту умреле, кой от едно, кой от друго. Забитот сетил, оту тука имат некоя дубара, пак, за да разберит работата, а и за да им дайт да разбереет, оти старите люге секога се по-умни от младите, им рекол, оту дошла една царска поеля -царот сакал за коньите свои еден пайван от песок и го сакал за три дни време. "Ходите, им рекол, и за три дни сакам да ми донесите еден пайван таков, ако не, глаите ваши ке пойдеет!" Тийе станале и си ошле замаяни и уплашени секой дома си; къде ке се найт пайван от песок? Синот, шчо не беше го заклал татка си, ошол дома и той му разказал таткое си за царската поеля. "Малчи, синко, му рекол татко му. На третийот ден, кога ке одите пак при забитот, яз ке ти кажам шчо да речиш!"

Дошол третийот ден. Свите млади старци се собрале да одеет при забитот. Ами камо им го пайванот от песок? Се чуделе шчо да му отгоореет на забитот и се треселе от страх, - глаите ке им пойдеет, незнаешчем шчо да му отгоореет. Дали се праит пайван от песок? Никога. Останалийот незаклан старец, повикал сина си и скришем му казал шчо да речит на забитот, за да не го загубит. "Ти да му речиш на забитот, рекол старийот синое си, оту овде имат майстори, шчо прайеет такви пайвани, ама, за да се заварит песокот, сакает да им отнесиме млеко от мъска, зашчо со друго песокот не се заварвел и ушче, чунки такви пайвани от песок многу редко се барале и се праеле, майсторите заборайле како се праеет, та, за да можеет да напраеет ни сакает едно парче от таков пайван, за урнек, да видеет! Дай ни, те молиме ове две работи, та да ти донесиме пайван от песок." От како старийот го научил сина си така да му речит на забитот, "ходи сега, му рекол, ама никому да не кажвиш, оту яз сум те научил!"

Отишле свите млади старци при забитот, а заедно со ними и синот на незакланийот. Тамо застанале и се сдървиле от страх, не знаеле шчо да му отгоореет. Тога се изпраил наученийот от татка си син и му рекол, како шчо беше го научил татко му: - "Овде имат майстори, рекол синот, шчо можеет и прайеет пайвани от песок, туку сакает малу млеко от мъска, за да го завареет песокот, зашчо без такво млеко песокот не било кабиль да се заварит; и друго: чунки таква работа редко се барат и се сакат, майсторите отдамна не напрайле и заборайле како се прайт, та за тоа сакает едно парче от таков пайван за урнек, да видеет каков пайван се сакат!"

Забитот како чул тоа, се сетил, оти той ум не бил нихни, а от некой стар чоек, та'и стегнал да му кажеет кой'и научил така да се отгоореет? Тийе никой не знаеле. Го стегнал седне само него, шчо го дал отгоорот. Той неможеешчем да скрият, му разказал на забитот све, како шчо било: како се усборвале свите млади да'и заколеет таткоите си; како нему му се нажалило за татка му, та го не заклал, а го скрил в бочка и оту той сега го научил така да речит!

Тога забитот изклал свите млади колитатковци, а само него го остаил, го честил и свекога заедно со татка му'и държал при себе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.