Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

59. ДВА БРАТА СКАРАНИ И МАЙКА ИМ ИЛИ "БРАТ БРАТА НЕ РАНИТ, ТЕЖКО КОЙ ГО НЕМАТ!"

Том 2: Приказки и предания

Си биле двайца братя скарани мегю себе до толку, шчо не сакале еден со други да си видеет очите. Еднийот от ними, у кого шчо седела майка им, на место братя си имал многu приятели, а брата си не сакал ни да го видит, нито да му чуят името. Майка му многу пъти го учела и му велела: "Синко бре! Колку и да ти се мили приятелите, а брат ти да не ти е мил; колку и да се любиш со ними, а со брата ти се пизмиш (се мразиш), пак приятелите не се стока, а брат ти пак ти е брат; брат брата не ранит, му велела тая, ама тежко той, шчо го немат! Да ти дойт некоя мъка, приятелите не ке ти поможеет, а брат ти, ако и да сте скарани, ако и да се пизмите и нейките да се видите, пак той ке ти поможит."

Овой не сакал да чуят за брата си, а майка му све тоа му повторвела. "Макар обиди (опитай се) еднож, му рекла; стори се отнафул, оту имаш нужба; викай и приятелите, викай го и брата ти, та да видиш кой ке ти дойт да ти се найт на нужбата? Заколи, му рекла, еден овен, изпечи го и скри го; пак оди, речи им на приятелите ти, оту си загубил чоек и викай 'и да дойдеет, за да го спастрите, да видиш дали ке ти дойдеет? Викай го седне и брата ти, скаранийот, да видиш дали не ке ти дойт?"

Синот най-седне я почул майка си; - заклал еден овен, го изпекол и го скрил. После запалил фенерот (било ношя) и отишол редом у свите свои верни приятели да 'и викат и им рекол: "Приятели, братя! Яз довечера сториф еден голем пакос, - опраф еден чоек; ми дойде дома, многу ми се тоари и яз го удриф по глаа и го остаиф на место; туку ви се молям, елате еден час да го спастриме, не можам сам да го адожам!" Ни еден от толкуто приятели не му свъртил глаа да му одит, да му поможит, за да го спастреет убиенийот чоек; - свекой му наожджал маани (извинения), кой за ова, кой за она, не можиме да дойдиме, му велеле. Той си дошол дома и йе казал майце си, оту тая имала право, зашчо навистина никой приятел не му се нашол на нужбата. "Ходи сега, му рекла тая, викай го брата ти, да видиш дали неке ти дойт той?"

Син йе пак запалил фенерот, та ошол у брата си скаранийот, на два-три саата ношя. Клюкнал на вратата и брат му слегол да му отворит. "Шчо нужба те дотерала, рекол брат му, да дойш сега на оваа доба?"

- Нужба голема, му отгоорил другийот брат, - довечера ми дойде дома еден лош чоек, многу ми се тоари; яз го удриф по глаа, та го опраф; туку ти се молям да дойш да го спастриме!"

Скаранийот и немилийот брат нито се повратил да кажит баре на домашните си, къде ке ойт, а со бързина му рекол братое си: "Бъргу, търчай да ойме по-бургу", и търнале да одеет колку било кабиль по-бургу да го спастреет опранийот чоек. Дошле дома му и, арно ушче невлезели во вратата, дойденийот на помош брат му рекол братое си: "Къде йе? Камо го чоекот, да го спастриме по-бъргу?"

- Хайде да влезиме еднож, да седниме малу, да изчиниме, та седне да го спастриме. - му отгоорил брат му.

- Не, не, повторил той, да го спастриме първо, та после седвиме и изчинвиме!

- Ево го вамо, нътре, - рекол брат му; - ела да влезиме! - и влегле в куки.

- Камо го де. - рекол пак дойденийот брат.

- Седни, - се отзвал брат му, - да се напияме по-напред по една ракиа, та седне я виждаме таа работа!

- Како да сме седнеле, да сме се напияле ракиа? - нетърпеливо рекол дойденийот брат, - Да го спастриме еднож, та седне се напиваме и по две, ако сакаш!

Така се печкале двата брата неколку пъти. Най-седне кандисале да седнеет да се напиеет по една ракия. От како се напиле по една, по две чаши ракия, дойденийот брат све туку викал: "Камо го де? Хайде стани, да го спастриме чоекот." А другийот му отгоорвел: "Стой де, почекай ушче троа, сега ке го спастриме, сега ке го намириме, " а жене си йе поелял да ставит софрата.

- Како, - рекол брат му, - каква софра ке ставела, дури не намириме работата, за коя шчо сме дошле?"

- Сега, - отгоорил брат му тукашнийот, - сега ке а намириме, да покъсниме малу, та седне и таа работа я виждаме!

Ставиле софрата и на неа печенийот овен покриян.

- Ево го чоекот, шчо те викаф да го спастриме", тога рекол домакинот брат и го открил овенот печен. Седне му разказал за све, шчо го натерало да сторит така и му рекол: "Навистина како брат немало нишчо и - брат брата не хранит, (ама) тежко кой го немат!"

Седне си яле, пиле и се веселиле братски и от тога се смириле и си се любеле како вистински шчо си биле братя.

 


Охрид - Македония.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008

Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.