57. ЛИЦЕМЕРНАТА БОЖЕВНИЦА ИЛИ ЖЕНСКА ПОДЛОС

Том 2: Приказки и предания

Една жена била толку многу божевница (набожна), шчо ката ден от темни зори станвела, та си одела в църков, се кърстела дури от земя и до земя падинала метании, а и дома пак си имала едно одайче скришно, све со икони изпоредено, та и во него си се молела богу; на вечер кога ке дойдело време за легвенье ке си го завияла мъжа си во постелята да си спият, а тая ке си влезела в одайчето, гьоа да се молит богу. Многу време тая така си чинела, без да а усетит и разберит мъж йе шчо чинела в одайчето.

Еднож едни мъжои йе приятели си помислиле: "Оваа жена, шчо олку от рано и ката ден одит църков и олку горешчо, дури от земя се кърстит и се молит богу, требит или многу божевна да е, или пак да йе сторила некой голем грех, та се покавят за него!" Дошле и дома му, у приятеля си, т.е. у мъжа йе, та го опитвеле. А той им отгоорил: "Некой голем грех не йе сторила, а така чинит, зашчо навистина си е божевна. И овде, рекол той, дома, ката вечер, кога да си легнам яз, ке ме завият мене и яз ке си заспиям, а таа ке си влезит в одайче, да се молит богу!"

- Харно така, му рекле приятелите; ами знаиш аджиба шчо се молит богу и за кого се молит? Дали само за свое добро се молит или и за доброто твое?

- Не знам. - отгоорил той.

- Ех, кога не знайш, повториле приятелите му, ние да ти кажиме шчо да сториш, за да я разбериш. Една вечер не заспивай, кога ке те завият во постелята и ке оит в одайче, да се молит, ти стани от постеля, ходи по неа назорум и наслушай я шчо ке велит, кога ке се молит богу.

Той' и почул и, една вечер от како си легнал во постелята, фатил да хърчит, гьоа како да заспал веке. Жена му, мислеешчем, оту мъж йе си заспал, полека-полека си ошла в одайчето, гьоа да се молит богу. Тога и мъж йе станал гол, по гашчи и само со едно сгорно рутишче наметнат, полека-полека ошол назорум по нея! И шчо да видит? - Жена му, божевната жена, прегърната била со други мъж!

Той час той се развикал: "Шчо йе ова от тебе, мори жено? Да видит господ!" И со бързина, така гол, изтърчал, та донесол неколку заптии. А дури мъж йе отишол на хукюмат по заптии и дури дошол со ними, жената си го изпратила приятельот низ друга врата, а на мъжа си му затворила вратата и, кога дошол со заптиите, тая се развикала: "Да видит господ! Шчо й ова чудо, шчо ке сторит мъж ми, ке ме оперит до смърт!" И никако му не отворала. Мъж йе чекал, шчо чекал да му отворит, най-седне како видел оти не му отворала, изпратил заптиите назад, та я фатил со арно да йе се молит да му отворит. Тая го помъчила ушче малу, го подържала гол на път, та седне му отворила.

От како влегол нътре, мъж йе я фатил да я учит и да я карат со арно за безчестието, шчо го сторила, а тая пак фатила да викат и да се оправдават, оти той чоек, шчо йе го нашол со нея мъж йе, не йе бил любовник, а приятель. Мъж йе я учел и я карал, а тая нетърпеешчем караньето му, се налютила и му се развикала: "Не ти го чинам кабул, мъжу, тоа безчестие; да ме имаш на душа, яз ова го не търпам и ке се удаам в бунар!" Зела еден камен голем и ушче еднож му викнала: "Да ме имаш на душа, мъжу, яз се удавям", и бух! го фърлила каменот во бунарот, а тая се скрила негде.

Кога чул бухвеньето от каменот, мъж йе му се сторило, оти навистина жена му се удаила, та фатил да се каит и си велел: "Тих, шчо сториф яз! Бельки не йе беше любовник той, шчо го видоф? Можит да йе беше некой приятель! Тих, шчо сториф яз, си удаиф жената!" Овье сборои све тая 'и слушала и малчела.

Потем некое време ето ти я излегла и мъж йе со голема радос я дочекал. Тога тая му велела: "Бог да прости, оту се сгоди еден камен, та се фатиф и се задържаф за него, та се не удаиф! Така господ ме чува (ме пази), зашчо си сум праведна!"

И така си го уталожила мъжа си и си работала пак како по-напред.

"Ето ти тебе божевна жена!", се провиква разказвачът.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.