56. КРАЙНАТА ПРОСТОТА

Том 2: Приказки и предания

Една жена си изткала една тръба платно, пак се чудела, кой да йе го избелит. Най-седне йе текнало, та си го отнесла на блато да йе го избелеет жабите. Ошла край блатото и им викала: "Жаби, жаби, ви се молям да ми го избелите платново; ама харно да ми го избелите!" А жабите си къркале: "Бъкъкъа, бъкъкъа!" Нейзе йе се сторило, оти йе отгоорвеет и йе велеет, оту ке йе го избелеле платното, та им го фърлила во стред блато и си отишла.

Потем неколко дни ошла пак на блато, за да си го земит платното избелено, ама платно не нашла! Им викнала на жабите: "Жаби, жаби, дайте ми го платното!" А жабите пак си къркале: "Бъкъкъа, бъкъкъа!" Тога жената разлютена се фърлила в стред блато, да си го барат платното. Бараешчем платното во дното от блатото, жената накапала и заграбила едно гърне полно со флорини (жълтици), та со радос си отишла дома. Седне со тие пари тая изнакупила све нови гърнина, 'и донесла дома си, 'и издупила по мехот им, та 'и изобесила по пенджерите и по джиздоите. Вечерта, кога дошол мъж йе и я опитал, шчо се тие гърнина и зашчо така се обесени, тая му отгоорила: "За да се наполнеет низ дупките со сънце, та да им се найдит за на зима да 'и топлит."

Другож еднож, край кукята им вървеле царските камили, тоарени со царска хазна. Една от камилите застанала некако по-назад от дружките си, та се утарела по пътот. Жената я видела и му казала мъжое си. А той той час отишол, та я забрал дома си и си я разтоарил. Парите' и скрил, а камилята я заклал и я изсекол на парчина, та я закопал в земя, а жене си йе наръчал да не кажвит никому. А пак, за да не разберит жената, къде 'и скрил парите, я клал под еден осмак (или, спроти друдзи, во еден кофчег). Над осмакот или кофчегот турил малу жито и клал кокошките да го зобеет, а нейзе йе велел: "Малчи, жено, оту гарвани копеет очи!" И тая малчела и се таела. От како 'и спастрил парите, я извадил веке жената.

Сега камилята ке се барат. За да можеет да я найдеет от хукюмат пратиле една баба да шетат низ град, да барат за лек троа камильско месо. Бабата от кукя в кукя ходела и опитвела да не се наождат негде камильско месо за лек. Кога дошла до таа кукя, къдешчо я потомиле камилята и посакала малу камильско месо за лек, жената йе рекла: "Имаме ушче троа да ти даам; вчера ние заклафчме една камиля и я закопафме в земя!" Бабата зела месото и записала на пътната врата еден белег, за да я познаат, та да можит да я найдит пак и си отишла, та казала на хукюматот, оту нашла кукята, къде шчо я потомиле камилята. Изпомегю тоа време дошол си мъжот и жената му казала, како дошла една баба и како йе посакала камильско месо и како тая малу нешчо йе дала, колку за лек! Мъжот се потресол, оту ке му се явела кражбата, а кога излегол на път, видел, оту и на вратата му имало написано нешчо како белег. Тога той измислил една итрос, - фатил на свите комшийски врати написал исто така, како шчо било написано на негоата. Како да било, било, най-седне судниците дошле и до негоата врата и познале, оту тая кукя била, къдешчо се потомила камилята и я зеле жената да я изпитвеет. Тая си казала прао, оти, кога вървеле царските камили со хазна, една камиля била останата по-назад от друдзите и се утарела, а мъж йе я забрал дома си и си я разтоарил. Мъж йе им велел на судниците, оту тая йе будала, та незнайт шчо сборвит! "Опитайте я, рекол той на судниците, кога било тоа нешчо?" Судникот (а той бил с едно око) я опитал: "Кога я забрафте и я разтоарифте камилята?" - "Кога гавраните копая очи", отгоорила тая; я! и твоето око кога ти го изкопаа!" - "Гледате како не знайт шчо сборвит?" отгоорил мъж йе. "Кога копале очи гаврани?"

И така судниците се уверили, оти навистина жената била будала, та 'и остаиле слободни.

Забележка: "Овая приказка друдзи я кажвеет по-инако и я делеет на две: едната за платното и гърнината, а другата за камилите или мъските".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.