55. КРАЙНАТА ПРОСТОТА

Том 2: Приказки и предания

Во една кукя си биле две йътърви, една свекърва и еден свекор. Една вечер, кога седнале на софра да вечереет пратиле долу, во подрумот да наточит вино по-младата невеста. Во подрумот си имале и едно теле вързано. Кога отишла невестата да наточит вино, клеквеешчем тая до бочката, чуло се некакво глуо гласче: "циу", како да пърнала. Тая многу се застрамила сама от себе и се уплашила да не разбереет свекор йе и свекърва йе, а пак кога видела телето да преживят, йе се сторило, оти ке им кажит, та милно му се молела да не кажвит: "Немой, теленце, немой, добро мое, му велела, не кажви!" Така тая му се молела доста време, а телето све си преживяло, а пак седнатите да вечереет, нека чекает горе вино, ако немеет работа! Како виделе оту толку се забаила невестата, пратиле другата, по-старата снаа, йътърва йе, да видит шчо се сторила първата долу, та шчо я немат да дойт? Да не йе се сторило нешчо пакос?... Ама и тая кога ошла со умот от първата, останала долу во подрумот и му се молела на телето да не кажвит.

Най-седне чунки и втората се забаила, слегла по ними свекърва им, гьоа како по-умна. Туку от како йе казале и нейзе и тая долу си останала да го молит телето да не кажит на свекорот, а овой нека си чекат вино на софрата! Се почудил сирома свекор шчо се сториа жениве? Чекал шчо чекал, най-после видел не видел, станал сам старски, та ошол да видит шчо се сториле! Кога 'и видел къде си стоеле во подрумот како сдървени, им извикал: "Шчо чините тука, мори жени, да би от бога нашле?" Тие му разказале како се сторило со невестата и како им било страх да не кажело телето, та му се молеле да не кажвит! "Тих, рекол свекорот, да би господ ви платил! Олку будалшчина не беф видел ушче! Ами ако се пърнало, пърнало, голема работа се сторило? А теле како ке кажело? Тоа така си преживят (предъвчува), а не можит да сборвит! Ке ходам, ке шетам по земява, повторил старийот, да барам дали иматот вас по-будали люге!"

И така старийот свекор излегол да барат по-будали от своите жени.

Ходеешчем, влегол во една кукя и видел, оту едно дете го качиле на греди, а майка му му държела бечвите со двете ръце раширени и му велела да скокнит от греди прао во бечвите, за да си 'и облечит. Старецот, кога видел, се почудил и им рекол: "Шчо вака чините?" Майка му на детето разказала му на старецот како сакала да му облечит бечвите, та го качила на греди. Тога той му викнал на детето: "Слези долу, бре синче!" Детето слегло и старийот му облекол бечвите, како шчо си се облеквеет: "Крени, му рекол, едната нога, пикни я во едната ногайца." Тоа кренало ногата и я воврело во едната ногайца. "Хъ! крени сега другата нога, воври я и неа во другата ногайца." Детето сторило така, та си облекло бечвите. Майка му го измолитвила старецот. - "Да си жив, старче, да си жив, му рекла, шчо ни стори ова добро!"

От тамо старецот си отишол и, ходеешчем пътем по-тамо стретил едни умници, къде се мъчеле да качеет на полесок еден вол, за да се напасел от тревата, шчо била израсла на полесокот. Старецот 'и опитал: "Шчо така го кревате волот?" Тие му разказале, зашчо го кревале. А старецот им рекол: "Качите се еден от вас на полесокот, покосите я тревата, та фърлите му я на волот да яйт." И тие сториле така.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.