54. СВЕКОР, СВЕКЪРВА И СНАА ИЛИ КРАЙНАТА ПРОСТОТА

Том 2: Приказки и предания

Едно време си биле две жени - снаа и свекърва - и свекор. Двете жени си седеле дома по край огнишчето, та си пределе, а свекорот си бил по надворежна работа, а пак син му бил на чужджина. Невестата им била трудна (непраздна).

Еден ден, предеешчем си край огнишче снаа и свекърва, снаата я опитвит свекърва си:

- А по ти нано! Кога ке ни се родит детево, шчо го носам во мене, какво име ке му клайме?

- Петко, - отгоорила свекърва йе - ке го кръстиме.

- Ами къде ке го клайме да лежит? - повторила снаата.

- Овде, на кътов, край огнишчево. - рекла пак свекървата. А на полицата шчо била над кътот, тога имало еден скепар (тесла).

- Ами ако паднит на него скепарон? - опитала невестата.

- Ке го оперит. - отгоорила свекървата.

- Хаа! Кога йе така, рекла майката на нероден Петка хайде да го плачиме.

- Хайде да го плачиме! - си рекле обете умници жени.

Остайле си работата и седнале да го плачеет, да го тъжеет и да го редеет нероден Петка.

Вечерта, кога си дошол от работа, свекорот се почудил, вижджаешчем жените да плачеет над нишчо и за нишчо, та 'и опитал кого така плачеле и тъжеле. Тийе му разказале како от снаата ке се родело дете, како ке го кърстеле Петко, како ке го повияле и ке го кладеле да лежит на кътот и най-после, како теслата, шчо била на полицата, ке паднела над него, та ке го оперела Петка и ке умрел, та за тоа тийе ушче от сега го тъжеле.

"От бога нашле, мори жени, господ ви платил! извикал свекорот, шчо йе оваа будалшчина от вас? Како се плачело за нероден ушче и неумрен Петко? Ваква будалшчина, повторил старийот, не ке се наожджат на веков! Яз ке излезам и ке шетам по свийов свет и ке барам да ли се наожджеет по-будали люге от вас?"

И така старецот излегол от дома си да барат да ли ке можит да найдит по-будали от негоите жени.

Ходеешчем пътем, видел во една нива неколкумина шчо береле на куп и сакале да кревает кахтени ореи со вили, та 'и поздравил и им рекол:

- Честа ви (честита ви) работа, братя!

- Чес д' имаш, старче! - му отгоориле тийе.

- Шчо чините тука со вилите? - 'и опитал старийот.

- Сакаме да 'и собериме ореиве на куп, та да 'и крениме. - му отгоориле тийе.

Старецот тога си помислил: "Овийе люге биле по-будали от моине жени! Ами се кревале ореи со вили? им рекол старецот; тийе не се сено, та да 'и соберите и крените со вили? Немойте така, братя; ами земите по една лопата, та изринете 'и на куп; седне земите врешча, та наполните 'и!" Тийе зеле лопати и врешча, та той час 'и собрале ореите на куп и 'и наполнале в врешчата, та го молитвеле старецот, шчо 'и научил таков ум.

Потамо, ходеешчем, старецот нашол друдзи люге, шчо се мъчеле да качеет на полесок едно магаре, за да я изпасит тревата, шчо била израсла на полесокот, ама никако не можеле да го качеет. "Поможи бог, приятели, " им рекол старийот.

- Дал ти бог добро, старче! - отгоориле му тийе.

- Шчо чините тука? - 'и опитал старецот.

- Се мъчиме да го качиме магарево на полесоков, за да я изпасит тревана, - му отгоориле, - туку никако не можиме.

- А, им рекол старецот, дайте ми еден сърп яз да ви го качам!

Тийе му дале сърп и старецот се подкачил на полесокот, покосил тревата и му я фърлил пред магарето да я ядит.

- Да си жив, старче, извикале му свите, шчо ни стори ова добро; нийе ушче многу ке се мъчефме!

- И овье не биле по-долни от моите жени. - си рекол сам со себе старийот и си търнал пътот да барат ушче по-будали.

По-тамо ходеешчем той, видел едни сватои шчо носеле в църков една невеста да я венчеет. Невестата била троа височка, по-висока от църковната врата, та кога дошла до вратата, не я соземало да влезит в църков, без да се поднаведит малу. Сватоите се чуделе како да я внесеет, - едни велеле да йе подсечеет на невестата нодзете, за да се скусит малу, а друдзи велеле: не, откъде нодзете тая си е токмо со прагот, а глаата й йе по-висока, та от тамо требело да се подкусит т.е. да йе подсечеет глаата. Друдзи пак мислеле да го урнеет горнийот праг от църковната врата, та да можела да влезит невестата.

Кога видел и чул тоа, свекорот, дедото на нероден Петка, си помислил: "Овье люге пак биле ушче по-будали от моите жени", та им рекол: "Шчо вака чините, бре братя?" А на невестата йе удрил една тупайнца по плешчите и йе рекол: "Наведи се, мори невесто!" Невестата се наведила и си влегла в църков. Свите сватои се почудиле на умшчината от старийот и го измолитвиле за доброто, шчо им сторил.

По-тамо стретил друдзи люге, шчо се мъчеле да му извадеет от една върчка глаата на едно теле, шчо било си я сгнетило, за да яйт трици, та седне не можело да си я изваит. И ним никако не им теквело како да му я извадеет. Едни велеле да му я пресечеет глаата на телето, а после дая скършеет върчката, та така да му йе извадеет! А старецот кога 'и видел, им рекол: "Скършите я върчката, та ке му излезит глаата на телето." Тийе тога я скършиле и глаата излегла.

Отишол по-тамо старийот, видел една жена, къде накитвела свинята си со низи флорини, за да я пратит на брак за кума. Старийот я опитал: "За къде така я ружиш свинята?" А жената му рекла: "Ке я пратим на брак за кума!"

- Дай ми я, да я занесам яз. - йе рекол старийот.

Жената му я дала и той си я забрал пред себе и си я занесол дома си.

От како извидел толку будалшчини по светот, старийот се вратил утешен дома си (заедно со накитената свиня), оту нашол люге по-будали от своите жени.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.