51. "ГОСПОДИ, БРАНИ ОТ ЖЕНСКА БЕЛЯ!"

Том 2: Приказки и предания

Си биле еден мъж и жена. Жената многу пъти го учела мъжа си: "Мъжу, му велела, коа да се кърстиш (кога да се молиш богу), да велиш по еднож и: "Господи, брани от женска беля!" Той не сакал да я слушат, а йе велел: "А, шчо ти настинала глаата! Зашчо да велям така? Шчо мойт да чинит жената?" А тая пак му велела: "Яз шчо ти велям, коа да се кърстиш, да велиш по еднож и: "Господи, брани от женска беля!" - "Море айде тии! - да сум речел; а зашчо?" йе отгоорвел мъжот. - "Ех, арно, рекла му тая най-седне, ке видиш и ти каква йе тая женска беля!"

Една утрина си станале; жената го изпратила мъжа си на работа, - на оранье, а тая ошла чаршия и купила неколку риби; дошла дома, та едни от рибите 'и сготвила во тава, а друдзите 'и завила во скутникот и ошла на нива къй мъжа си да го видит шчо чинит и да му отнесит ручек. Коа ошла на нива, мъж йе си орал. Таа му рекла: "Седни малу, мъжу, да си поизчиниш и да си ручаш, а яз ке ти поорам!" Мъж йе си седнал да си ручат, а жена му зела плугот и орала дури ручал той. Ораешчем тая разфърлила по браздите рибите, шчо беше 'и донесла завияни во скутникот си, а коа приближило веке времето да станит мъж йе от ручегот, се наведила, зела една риба и му извикала: "Я види, мъжу, шчо си найдоф! - Една риба." Ораешчем пак по тамо зела друга и пак му викнала: "Я, пак си найдоф ушч една!" Така сторила со свите риби, та дури 'и собрала. Мък йе се чудел и йе велел: "Како така, мори жено? Яз толку оранье ораф, не найдоф ни една риба, а ти како така да найш толку риби?" Како да било, било, а той 'и видел веке рибите со очите си и завервал.

Потем малу време жената му рекла на мъжа си: "Яз веке, мъжу, ке си одам дома!" - "Оди си, йе рекол мъж йе, и да 'и сготвиш рибите за вечера." Жената си ошла дома, а вечерата си я имала готоа ушче от раното, туку беше я скрила.

Вечерта коа дошол мъж йе от оранье уморен, йе поелял да ставит софрата, за да вечереет. Таа ставила софрата само со леб и соль, а тавата со рибите не я ставила, нито пак му казала мъжу си оту имало готоа тава со риби. "Донеси да вечераме, " йе рекол той. - "Ето, вечерай, " му отгоорила жената. - "Шчо да вечерам, повторил той, само леб и соль?" "Шчо си донесол, му повторила тая, та шчо сакаш друго да ти донесам да вечераш?" - "Мори, камо рибите, шчо ти наръчаф да 'и сготвиш?" - "Какви риби? му велит тая, какви риби бараш да ти сум сготвела?"

И така вечерта се разкарале мегю себе, та ке се избияле. Той йе велел: "Мори, камо рибите, шчо 'и найде на нива?" А тая пак викала: "Да видит господ!... ке ме оперит мъж ми! Къй се чуло и видело, риби да се найделе во нива?" Комшиите, кога чуле вревата и викойте женини, дотърчале да видеет шчо йе и да 'и помиреет. Жената и пред ними викала: "Да видит господ!... Ке ме оперит мъж ми!" А мъж йе йе велел: "Немой така, мори, невикай, страмота йе, не викай, оту ке те операм!" Ама тая све си викала и на комшиите им велела: "Аман, вие и господ! Овой чоек сакат да ме оперит! Ми сакат вечера риби, шчо сум нашла на нива? Видите го чоекон си изгубил умот!" А той, сиромах, им кажвел како шчо било вистината и им велел: "А бре, братя, денеска, бидеешчем си яз на оранье, дойде овая, ми донесе ручег и, дури яз ручаф, тая ми поора, а ораешчем во браздите найде три-четири риби. Тийе риби йе наръчаф да 'и сготвит за вечера; вес ден сум работал, сега ми се яйт, сакам да вечерам!" На тие сборой пак жената извикала: "Аман! Овой чоек се спалай, се поулай! Къй се наожджале риби во нива?"

Най-седне от како 'и поуполтиле, комшийте сакале веке да си одеет секой дома. А жената им се молела да чинеет некое чаре, да не би да я оперит мъж йе, от како ке си оделе тийе. "На ви, им рекла, едно йъже, вързйте го за дирегон да не ме оперит ношеска, коа ке бидиме сами, та така ойте си!" Комшиите зеле йъжето, го вързале за дирегот, та си ошле! Той, кутрийот мъж, вързан за дирек, викал, пишчел, се молел да го сотрешеет, ама никой го не послушвел, зашчо секой го имал за улав!

Стоал, шчо стоал вързан, викал, пишчел, най-седне видел невидел, оту немат друго чаре, фатил веке да йе се молит жене си да го сотрешит и йе велел: "Аман, мори жено! Шчо ке чинам, как ке чинам яз вака?" - "Шчо сакаш чини, " му отгоорила тая. "Яаа! Коа ти велеф яз: "Мъжу, коа да се кърстиш да велиш по еднож и: "Господи, брани от женска беля" ти не сакаше да ме почуяш! Хъъ! сега търгай от женска беля!"

От како го подържала ушче малу така вързан за дирек, седне го сотресала и му рекла: "Хъа! Ке вервиш ушч еднож женска беля?" - "Хе, мори жено! Навистина, господ да бранит от женска беля!"

По тоа после ставила тавата со рибите, шчо беше сготвила ушче от раното и си вечерале разкажвеешчем му тая како му напраила, за да го уверит, оту навистина жената можит да му донесит мъжу си големи бели, без да йе той никако крив.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.