5. СТАРЧЕ, КОЙНЬЧЕ И ЦАР

Том 2: Приказки и предания

Си било едно старче и с'имало едно койньче. Старчето немоело да ойт. Койньчето му рекло: "Качи се на мене, я кя те носа." Старчето се качило и ошле в една градина. Тамо нашле едно крило от едно врабче. Крилото било многу сколтело. Старчето немало да яйт, та му го занесло на царот.

Царот му наполнал алтани и го повикал да ойт, да'о барат врабчето. Тея, старчето, ко чуло, фатило да плачит и ошло до койньчето. Койньот му рекол: "Шчо ти е моката тебе?" Старчето рекло: "Ме тереет д'ода, д'обарамврабчето." Койньотму рекол: "Одай да им речиш, да ти наполнат едни дисадзи пари." Старчето ошло при царот и му наполнале дисазите со пари. Ошле на местото, кой о нашле крилото от врабчето. И разтурил парите по земята. Врабчето дошло озгора и изклювкало сите нари, та немоело да летнит, и старчето го ватило и му го отнесло на царот.

Царот му рекол: "Да оиш, да му я земаш на кауринот керка му." Старчето пак фатило да плачит и ошло при койньот. Койньот му рекол: "Шчо плачиш?" Старчето му рекло: "Ме тереет да ода, да му зема керка му на кауринот . Койньот му рекол: "Нека ти наполнеет ена гемия со шчо йе по-убоо и некой два-три топа." Старчето ошло при царот и му наполнале шчо сакал. Седне ошле со койньот тамо и туека излегле жените и керка му рекла: "Види, шчо имат во гемияна!" Старчето я фатило и йе паднал порстенот во морето, и му я занесол на царот. Тая рекла: "Дур не ми го найт порстенот, не седа." Царот рекол: "Одете, викнете ми го старчето." Тея ошло при царот и той му рекол: "Оди да ми го найш порстенот, зере кя т'опера." Старчето фатило да плачит и ошло до койньот. Койньот го прашал: "Шчо плачиш?" Старчето му рекло: "Ме тереет д'ода, да йе го найда порстенот." И койньот му рекол: "Нека ти наполнет една гемия со пексимид (сухари - хляб)." Му наполнале една гемия со пексимид, та ошле на морето и им го форлиле пексимидот на рибите. Тога излегла една риба и им рекла: "Шчо сакаш от нас шчо ни наяде толку нам?" Старчето рекло: "Порстенот да ми го кажите кой го имат изедено." Едно рибуле го имало под йозикот и му го дало на старчето. Тея му го занесло на царот.

Той пак рекол: "Викнете ми го, кя му реча нешчо." Старчето дошло и царот му рекол: "Д'ойш, да ми я найш дивата кобила со четириесетте ждребиня." Старчето фатило пак да плачит и ошло до койньот. Койньотму рекол: "Шчо плачиш?" - "Ме тереет да барам во море дивата кобила со четириесетте жребиня", отгоорило старчето. Койньотму рекол: "Нека ти наполнет ена гемия со кожи." Койньот бил нейзино ждребе й, ко ошле тамо, форлиле кожите во морето и той оржнал, та излегла кобилата. Тога старчето я фатило со четириесетте ждребиня и му я отнело на царот.

Царот му рекол: "Да ми я измолдзиш." Старчето пак фатило да плачит и ошло до койньот. Койньот му рекол: "Шчо плачиш?" - "Ме тереет да я измолдза кобилана", рекло старчето. Койньот му рекол: "Ти ворзи ме до нея, не те задират тая, и измолдзи я." Старчето го ворзал койньот до кобилата, а тея ошло да я молдзит; койньот оржнал и я измолдзало, и млекото му го отнесол на царот.

Царот го клал млекото в еен казан да се греет и го натерал старчето да влезет во горешчото млеко. Тея пак фатило да плачит и ошло до койньот. Койньот му рекол: "Шчо плачиш?" - "Ме тереет да влеза во млеконо горешчо", рекло старчето. "Ворзи ме, му рекол койньот, за казанот и влези во млекото; я кя дуиа, не се гориш ти." Старчето го ворзало койньот и влегло во горешчото млеко. Той дунал и старчето излегло от нотре саде злато.

Царот, ко видел, аль излегло со злато, рекол: "И я кя влеза, за да излеза со злато." Той влегол и изгорел - умрел.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.