Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

49. НЕУЧЕНИЙОТ ПОП

Том 2: Приказки и предания

Едно време во едно село имало еден поп сосем неучен. Той не знаел ни да пейт (да чете), ни да кършчаат деца, ни да венчаат младоженци, нито пак да отпевят мъртовци. Кога пеел в църков, той, за да не го слушеет како ке пейт, люгето 'и изтервел надвор от църквата, дури да изпеит. Еднож му донесле да кърстит едно дете. Попот го зел детето да го кършчаат и го изкъпил со горешча врена вода. Детето се попарило и в ръцете на попот му мърцнало и умрело. Попот, коо го видел оти умрело, го зафърлил во стред църква и им рекол на тийе, шчо беа му го донесле: "На ви го ова дете, шчо сте ми го донесле, вакво недоносено, недородено; ова нечинит; донесите ми друго; вакви деца нейкюм да ми носите другож!"

Селяните се чуделе со него шчо да чинеет, а пойке, зашчо кога пеел в църков 'и изтервел от църква надвор. Едножка еден селянин рекол на друдзите: "Стойте: яз ке г'обидам, ке видам шчо чинит и ке разберам како пейт в църков." Той умрел отнафул и селяните го отнесле в църков, за да го отпейт, та седне гьоа да го закопеет. Попот зел кадълницата и книгата да го пейт, а по-напред сите селяни 'и изтерал надвор. Кога попот фатил да мърморит нешчо-нишчо, умренийот отнафул селянин не можел да дотърпит и да се додържит да се не насмейт. Той се насмеал во себе и, смеешчем се, подмърднал некако со снъгата или со ръката. Коо го видел, оту мърднал, на попот му се сторило да не станал вопер, та завъртил еднож со кадълницата и, пааф по глаа го удрил и тука го остайл на место.

Седне излегол надвор и им се развикал на селяните: "Шчо вака недоумрени люге ми носите да пеам, бре селяни, яз да се мъчам да 'и доумирам? Ено, чоекон, шчо сте ми го донесле, не беше доумрен." - "Ами го доумре, попе?" го опитале селяните. - "Ке го доумрам, ами ич го остаам така недоумрен?" им отгоорил попот. - "Хъ! сега свършифме работа, " си помислиле селяните.

И така, умренийот отнафул селянин попот сторил еден захмет, та го доумрел навистина и си го закопале! Ето ти поп, ето ти стока, се провиква приказвачът.

 


Охрид - Македония.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008

Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.