47. НЕЧЕСТНОСТТА НА ЕДНА ЖЕНА

Том 2: Приказки и предания

Едно време си биле еден мъж и жена. Тийе си имале и неколку дечина. Жената не била толку от чесните - мъж йе не йе бил на кейфот. Мнодзина негой приятели му велеле: "Жена ти не вървит по правийот път!" А и сам той веке я подразбрал и, за да я разберит по-арно се усборвал со попот и со своите приятели да умрит отнафул.

Той се поболил отнафул и отнафул умрел. А жена му на место да жалят и да плачит, оту изгубила стопана си, тая со радос си се разиграла оро, а, колку за очи, откупила една друга жена да го тъжит. Откупената тъжалька, зашчо не йе било жаль за чуж мъж, не знаела ни како да го плачит, нито како да го тъжит и да му редит, та я опитвела жена му: "Како да го тъжам, мори сестрице?" - "Тъжи го де, како ке го тъжиш", отгоорила жената на умренийот и си търгала орото. Тъжальката фатила да го тъжит, како шчо знаела: "Браче, браче, кило граф те плаче! Ръкатка волна и кора сланина!" - санки толку, колку шчо йе платила жена му, за да го тъжит. Той све слушал и глеал, туку си малчел.

За да го кренеет мъртоецот по-бургу и да го закопеет, та и по-бургу да се куртулисат от него, жена му ушче во лазоросвеньето беше му клала во гръдите под лазорот еден куп смрад, за да се смърдит по-бургу. Го тъжила, шчо го потъжила тъжальката и жена му излегла во стред село, та колку шчо я глас държело, извикала: "Селяни! Елате, крените го, закопайте го мъжа ми, оту се смърди веке!"

Ех, дошле селяните и попот, го кренале и го отнесле в църков да гоз акопеет гьоа; тая, господ знайт, не ни ошла со мъртоецот в църков, а со радос изтърчала на пазар, та си купила едно ново гърне и со него вечерта пийеешчем си вино, се веселила со дечината и им велела: "Напите ми се, синчина, сега со ново гърне, до пъта со нов татко!" На тийе речи нейзини мъж йе се показал со глаата от вратата. Дечината го виделе и йе рекле майце си: "Майкоо! Ено го татко!" А тая мислеешчем, оти мъж йе станал вопер (гробник), им викнала: "Малчите, пипер му в нос, гламна му в гъз!" -како шчо велеет, кога да видеет некой вопер. Така многу пъти повториле децата и майка им, до кога най-седне не дотраял веке мъж йе, влегол нътре, йа грабнал жена си за пърцаг, та я избил колку и како шчо си го сакала и я изтерал сосем.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.