|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
41. ЗА СЛЪНЦЕТО И МЕСЕЧИНАТА Сънцето и месечината, простите люге вервеет, оти се некои върхчоечески нешча со чоечки образи и ишчафи (прищевки), първото мъжко, а втората женско. Тийе биле некога токмо (равни) по светлината и си светеле: сънцето деня, а месечината ношя. Еднож месечината се подголемила, - се подкренала пред сънцето и му се пофалила, оти нейзината светлина била по-голема и по-силна отколку шчо негоата; зашчо тая светела ношя, та ношта я напраала ден. Сънцето се гибнало от месечините фальби, се налютило, та йе плеснало по лицето и йе залелило една лепешка, кравечко лайно. Оттога веке месечината си загубила първата светлина, та сега така малу светит, како премрежена, ко шчо я гледаме ние и до денеска.
Охрид - Македония.
============================= Други публикации: |