30. КУЦОТО ПЕТЛЕ И МАЧОРОКОТ

Том 2: Приказки и предания

Си биле еден дедо и една баба. Тие си имале едно петле куцо и еден мачорок.

Еден ден бабата му рекла на деда: "Дедо, хайде да си се делиме; да си поделиме и стоката." Тие се делиле, си поделиле и живата стока, петлето и мачорокот. Мачорокот паднъл деду, а петлето на бабата. Оваа си имала една асприца, а тая йе загинала. Бабата многу жаляла за асприцата, а петлето е рекло: "Бабо, не жаляй; яз ке одам у цара да я барам асприцата!"

Петлето кинисало да ойт у цара на давия да я барат асприцата и куц, куц, дошло до една река. Реката била голема и силна, та не можело да я прейдит или да а прегазит. Тога тоо зинъло со гъзот и я изпило водата от реката. Реката се изсушила и петлето си поминъло отаде река. Пак петлето търгнало пътот да си ойт, куц, куц, и пътем стретило еден волк. Волкот го опитал: "Су здравье вака, куцо петле?" - "У цара на давия, " му отгоорило петлето. Волкот сакал да го изейт, а петлето зинъло пак со гъзот и го лапнъло цел волкатого. Седне пак си търнало пътот и дошло у царот. Се качило на царските полесоци и попеяло: "Кикирикуу! Цару, цару, жити царицата, дай ми асприцата!" Коа го чул царот се налютил и поелял да го фатеет и да го фърлеет во конушницата, за да го изгазеет коньите. Царските люге го фатиле и го фърлиле во конушницата. А петлето тога дриснало волкатого и овой 'и издавил свите коньи.

Пак петлето се качило на полесок и попеало: "Кикирикуу! Цару, цару, жити чалмата, дай ми аспрата!" Пак чул царот и се налютил, та поелял да го фатеет и да го фърлеет во нагорена фурна, за да изгорит. По царската поеля го фатиле и го фърлиле во фурна. Петлето отпушчило водата от реката, шчо беше изпило, та изгаснъла фурната и то не изгорело.

Пак се качило на полесок и викало: "Цару, цару, жити царийцата, дай ми асприцата." Тога царот рекол: "Фърлите го во хазната от белите пари, та да се удайт." Го зеле и го фърлиле во хазната со белите пари. Тоо зобало, зобало, та се назобало бели пари, та седне си легнало и се уталожило како псойсано. "Я видите, шчо се стори петлето, " некое време им рекол царот. Царските люге го виделе и го нашле во хазната къй лежело и им се сторило оту навистина било псойсано, та го фатиле за нога и го изфърлиле на път на бунишче.

Тоо потем малу си станъло, се качило пак на полесок и викнъло: "Цару, цару, жити чалмата, дай ми аспрата." Пак царот чул и много се налютил, та поелял на свойте люге да го фатеет и да го фърлеет во хазната со флорините, да не ке зобнит некой флорин, та да се удайт. Царските люге го фатиле и го фърлиле во флорините. Тоо зобало, зобало и се назобало флорини и си легнало како псойсано. Царските люге пак го побарале и го нашле обтегнато како умрено, та пак го изфърлиле на път на бунишче.

Потем малу петлето от како го изфърлиле, си станало, та куц, куц, си дошло дома, при бабата й, ушче от път, от далеку йе викат: "Бабо, бабо! Постели еден килим, земи сукалото, удри ме, удри ме по гъз, та да видиш шчо ке ти посерам", и си влегло дома. "Ех, шчо ке ми посериш, му рекла бабата, - кокошайнци!" - "Не, бабо, не", повторило петлето, "туку постели еден килим, земи сукалото, удри ме, удри ме по гъз, та да видиш шчо ке ти посерам!" Бабата най-седне го почула, послала еден килим, зела сукалото и удрила, удрила петлето по гъз, а тоа, дрис, дрис, - бели пари, карагрошой, дрис, дрис, - жолти пари, флорини, та надрискало еден куп бели пари, и еден куп флорини.

Дедо со мачорокот слушале, слушале, виделе и завиделе на бабата. Мачорокот тога му рекол на деда: "Пушчи ме, дедо, и мене, и яз да ти надонесам незнаено пари!" И дедо го пушчил мачорокот да му надонесит пари. Той, мачорокот, со търчане ошол во една водейнца; тамо изналоал и се изнаял глусци, та ето ти го со радос при деда и му викат: "Дедо, дедо, бъргу постели килим, земи сукалото, удри ме, удри ме по гъз, та да видиш шчо ке ти изпосерам!" Дедо со бързина послал еден килим, зел сукалото, удрил мачорокот по гъз, а той дръц, - глусци, пак удрил, пак дръц, - глусци - му издрискал полн килим глусци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.