3. ТРИ СЕСТРИ И ТАТКО ИМ, НАЙ-МАЛАТА - ЦАРИЦА

Том 2: Приказки и предания

Си биле три сестри и татко им. Топанот бувал за весело. Порвата го прашала татка си: "Зашчо буват топанон?" Той рекол: "За весело." И другата го прашала и та: "Зашчо буват топанон?" "За весело", рекол. И маечката го прашала: "Зашчо буват, татко, топанон?" - "За весело", йе рекол. Маечката му велит: "Купи ми еден койнь, две гулабчиня и едно ортолче, и я кь'ода."

Оделе, оделе, дошол и царев син. Велит царев син: "Жена йе онаа." Голубчинята йе рекле: "Ори Горда! како велит царев син! - велит: онаа йе жена." Оделе, оделе, дошле до една круша. Пак велит царев син: "Ако се качит на крушана, йе мож." Таа се качила. Оделе, оделе, велит царев син: "Ай да'и пушчиме койньиве; ако ме надторчат, йе мож, ако не ме надторчат, йе жена." Таа го надторчала. Оделе, оделе, пак велит царев син: "Кя го клайме трондафильон; ако разцутит, йе мож; ако не разцутит, йе жена." Момичката изскочила на еден рид и му викат цару: "Царе, царе! Момичка беф, пак су момичка!" Царев син викат: "Кя а грабам", и ошол по неа, да а грабит. Тая пошла дома при татка си. Таткое си му велит: "Татко, кя ме грабит царев син! Я кя влеза во ковчегон, да не кажуваш коде су се скрила." Дошол царев син и му велит на татка йе: "Кя т'опера, кажи я момичката." Той я кажал. Тая била заспала. Я кренале со се ковчег. Оделе, оделе, дошле до кукята от царот. Момичката велит: "Оре татко; како пеет бильбилине цареи!" Мож йе (царев син) йе велит: "У цара си била, пак у цара оиш." Нейзе тога йе текнало. Седела до двете години нема. Я натерале да донесит вода в решето. Тая фатила да плачит. Се набрале над нея врани и я прашале: "Шчо плачиш?" - "Ори, мили сестрици, им рекла тая, аль се носит вода в решето?" Тие го налеале решетото, та му отнесла вода в решето. Царев син велит: "Кя а натераме д'изметит угарон со косата." Я натерале д'изметит угарот со косата. Тая пошла тамо и фатила да плачит. Пак се набрале врани над нея. "Шчо плачиш, ори невестице?" йе рекле. "Аль се метит, им рекла, угар со коса?" Тие йе велет: "Немай гайле, мие кя г'изметиме." Се набрале многу врани и го измеле. Отишла дома. Нема йе веке. Царев син своршил друга, и тая я зел. Новата невеста, ко дошла до кукята, порнала. Немата фатила да се смеет и другата от койня я вратели назад.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.