292. КАЛУГЕРСКА. ЗА АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА. ЕДЕН КАЛУГЕР.

Том 2: Приказки и предания

Еден чоек сакаеки да си спасит душата, намислил да се сторит калугер и отишол во еден светогорски манастир, та тамо се покалугерил. Той бил многу прав чоек, отбегуал от лагата и милуал вистината - никога не лажел, а секога кажуал вистината. Ако чуял некого от калугерите, шчо биле во манастирот, да лажит, той го изругуал и му велел: "Лажиш, не йе така." Та дори и на егуменот не му държел хатар, ами и него го изругуал, кога да го чуял да лажит. От тоа калугерите и самийот егумен го намразили и го изпадиле от манастирот.

Тогай праведнийот калугер пошол во друг манастир. Харно, ама и тамо истото патил, и от тамо го изпадиле. Пошол и во друг, й тамо истото; пошол во сите манастири, от сегдека го изпадиле. Останало да одит ушче на еден манастир.

Пошол и во той манастир. Излегол пред егуменот и му се изповедал за се - како се сторил калугер и како го изпадиле от сите манастири, оти милуал вистината, а мразел лагата. Коа чул таа егуменот, му рекол: "Е, чедо, тамам, ние асли такви бракя милуаме и такви сакаме во манастирот, остани и ти туа."

Калугерот со радос останал во манастирот. Той ден било сабота. Седел, шчо седел деньта. Се сквечерило, удриле камбаните за вечерна. Отишле сите калугери в църква на вечерва. Егуменот застанал на свойот стол, от десна страна, а новодошлийот калугер застанал от лева страна на еден стол спрамо егуменот. Вечерната се свършила, дошло време да се изречит: "нине отпущаеши" и пр. Егуменот начнал: "Нине отпущаеши раба твоего, владико, яко видесте очи моя." Правдолюбивийот калугер спротива, како чул последните му речи, му извикал: "Лажиш, кай имаши ти две очи (егуменот бил с едно око), та да го лажиш господа, оти си го видел со двете си очи?"

Кога чул тоа егуменот, го изпадил и той. "Ето как - прориква се приказвачът, - абсолютната истина нигде не е приета."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.