291. ЧОРБАДЖИЯТА

Том 2: Приказки и предания

Едно време имало в едно село един чорбаджия, доста богат, но в същото време и доста свиреп и сиромашко-кървопиец. Този чорбаджия, за да прокарва своите прищевки пред турците, смакинал и огольвал сельенете по най-груб начин. Така н. п. той, уж че днес искале турците масло, утре сирене, други ден овни, трети овце, четвърти говеда и т. н. Сичките тези неща той давал на турските забите, на каймакамина, кадията, валията и пр. Сос тези рушвете той вършил севъзможни неща и вадил на сиромасите душата. Горките селяне много пъти утивале да се жалват на забитите, но вместо да намерат улекчение, намирали по-големи мъки и бивале гонени, затваряни, пръскани един по един от страната и те си ходиле, горките, плачешката чак по домовете си. Този чорбаджия живел много години и се заклел, че ще довърши това село совсем. Горките селяне, не им оставало друго спасение, освен да се молат на бога, по-скоро да умре този човек и така да намерат спасение. След неколко години оболел тоа чорбаджия и като видел, че ще да умре, заклел синовете си, като го турнат в гробат, да му вържат едно важе на шията и края на важето да остават вън от гроба. И така синовете му направиле, освен че не знайеле, какво ще се роди от това. Но, като прости, не смейеле да нарушат бащината си клетва. Като турнале баща си в гробат, вързале му на шията една важе, според както ги заклел баща им още на живота си, и края на важето оставиле вън от гроба.

На другия ден каймакамина дошал в селото и утишал право у дома на тоя чорбаджия, както често това правил, и щом отседнал коня си, попитал: "Где е моя прийетель." Синовете му казале, че той умрел. Каймакамина казал: "Това не е истина" - и поискал да го заведат на гроба му. Те го завеле и той, щом видел края на важето, казал с висок глас: "Кераталар, псета, моят приятель не е умрел, а го е удушил некой; те и важето доказва само." Синовете на чорбаджията му казват, че това е станало по неговата поръчка, но той не искал да знае. Свил целото село, затворил ти и ги глобил 60 хил. гроша. След като си утишал, горките селяне са събрале на съвещание и като се чудиле, колко теглиле от този човек, докато бил жив, ами и откак умрел, пал да теглят!

И така те се наговориле да го извадат из гроба и го изгорат. Като го извадиле низ гроба, занесле го край селото, турнале го на един букалук и го запалиле. Не щеш ли, за пакост, изведнаж са йевил един буен ветър, грабнал оганя, та в селото и изгорело до свитка.

Ето че се изпълнила клетвата на пустия чорбаджия и подир смъртта му.

Забележка: "Както явно се види, г. записвачът на тези две приказки (№ 290 и № 291) не можел или не щел да запази точно народния говор, а волно или неволно смесил го донегде с писмения, което не е дотам съгласно с целта. А пак аз, верен на програмата си, не посмях да го изменявам, освен що направих маловажни някои поправки в редакцията им."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.