Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

290. ЕВРЕИН ПРИЯТЕЛЬ

Том 2: Приказки и предания

Едно време имало в едно село един доста беден човек, който за своето си бедно препитание ходил секогаж селски говедар. Жена му на този човек, за да помогне на бедността на своя си стопанин, разваждала кокошки и сабирала яйцата им. Носила ги секой пазар в града, който бил наблизо до техното село. Продавала ги на евреите, земала по неколко пари, купувала си по некои домашни дреболии и си ходила у дома.

Евреина, който винаги купувал яйцата от тъзи жена, съзрел в яйцата едно скъпоценно яйце и варкал се той да купува яйцата от тъзи жена, като й давал по-скъпо за тех и сос предупреждение се на него да ги продава. Този евреин, след като спечелил доста богатство от тия яйца, турил си на ума да убеди жената да му продаде и кокошката, която снасяла скъпоценните яйца. Жената, при все че била една от простите селянки, но се усещала, че яйцата й се заплащат не с обикновена цена, а с много по-скъпа. Затова не се съгласила да си продаде кокошката. Но все пак да не убедет изобщо сичките жени, че са малко по-плиткоумни, или както ги нарича старата пословица "дългокоси, краткоумни", след като захванал евреина да й обещава огромно количество пари, тя зафанала да се колебае, що да направи. Евреина, заинтересуван за печалба, узнал селото на бедната селянка, което било наблизо до този град. Ходил секи ден у дома й и настоявал да му продаде кокошката, която снасила скъпоценните яйца, докато най-наседне сос много пари успел да убеди глупавата селянка, ако му я продаде совсем, то да я заколат и изедат двамата, а сърдцето и главата, в която са крили скъпоценните неща, да останат у евреина.

И тъй, като заклале кокошката, турнале я да ври. Оставиле двете дечица да вардят и настояват да ври по-скоро кокошката, които не били по-големи от 8-9 годишна възраст. А майка им се оттеглила на една страна с еврейна да си приказват и си попинват от хубавата ракийца, която носил евреина, за да може по-лесно да убеди глупавата селянка, да й земе прехраната от ръцете.

През това време, докато тя разговарала навън, децата опекле главата и сърцето на кокошката, без да знаят те, че в тех имало скъпоценни тайни, и изеле, едното главата, а другото сърцето. Евреина и майка им, след като са наприказвале, по-търсиле главата и сърцето на кокошката, но що да видиш - децата изеле тези неща и казале на глупавата си майка.

Евреина трогнат от несполуката, захванал да обещава много пари и да убедява глупавата женица да заколат двете дечица и да намерат в стомаха им главата и сърцето на кокошката. А тя, като млада, имало време да си роди други деца и да ги отгледа; а мъжа й като я попита, каде са децата, да каже, че ги намерила в къщи един ден заклани, без да знае от кого.

При сговора, когото се сговориле евреина и жената да заколат децата, едното от тех чуло това нещо и обадило на брата си. Затова те са осторожиле и не заспале, а чакале да са мръкне и щом се втемнило, измакнале са двамата, зеле един незнаен пат и патувале по него до утрента. След като са съмнало, те се спреле до един кръстопат, гдето имало един голям камик, да си отпочинат от нощните трудове. Докато почивале тамо, те позаспале малко и двата. След като се събудиле от сан, те виделе, че под главата на едното момче имало 5-6 жълтици, а другото му братче на секо плюване плюло по една жълтица. Те са усетиле, че тъзи голяма дарба е станала от изидането сърцето и главата на кокошката, за която щели да ги заколат и двамата. Освен това, те виделе на камика, гдето седеле близо до него, че имало написано така: "Който иде по левия пат, ще стане везир, а който иде по десйия, ще стане цар."

И така те се сговориха двамата да се разделат, според както било писано в камика, да видат, какво ще излезе от това. И след като се разделиле, патувале дълго време, и това, което отишло по десния пат, видело на едно место, близо до патя, едни овчарчета, че бияле едно кученце и искале да го убият съвършено. Момченцето било милостиво и помолило овчарчета да му продадат кученцето и да го не бият. И така момчето купило кученцето от овчарчетата и го зело с себе си. По-нататака момчето като патувало, видело през патят, че преминувале много мравунци. Момчето са спрело на патя и чакало цел ден, докато се извървеле всичките мравучки. Най-подир бил царят на тия мравучки. Той като попитал момчето, защо стои на патя, то отговорило, че чака да изминат мравучките, да не настапи некоя, и тогава да си отпатува. Царят на мравучките откаснал едно крилце от себе си и го дал на момчето, като му казал да крие добре това крилце и когато се нуждае от некоя голема нужда да нагрее крилцето на оганя и ще му извърши нуждната помощ. И така момчето си продължавало да патува заедно с кученцето, което той спасил от смърт, и като се доближиле до една вода, виделе в водата да се провърва риба като война на дружини, на дружини, големи с големи, малки с малки, и момчето поискало да види и разбере, какво ще излезе от това. Най-подир заминувал царат на рибата и като го видел момчето, че стои до водата, попитал го: "Що чакаш тука?" Момчето отговорило на рибата така: "Аз видех, че минува вашата война (войска) и за да не попреча на патуването и, застанах на край водата, докато мине и после ще прегаза водата и ще си отпатувам, кадето си имам работа." Царат на рибата, благодарен от това, че не е нагазило момчето през водата да умори некое рибе, откаснал едно перце от себе и го подал на момчето, като му казал да пази добре това перце и когато му се укаже нужда от некаква помощ да нагрее перцето на оганя и ще му прийде помощта на часа. Момчето скрило перото и си продължило да патува.

По-нататък момчето намерило близо до патат други едни момчета, че били една котка и искале да я прибият съвършено. Момчето откупило котката и си заминало по патя. Оттука то достигнало в един град голям - в столицата на тъзи държавица. То застанало да живее в края на този град при една бедна бабичка, гдето са навърщало и денем и нощем. Купувало сичко за йедене и пиене, бабичката готвила и му са радвала много, както на хубостта, така и на богатството, което излизало из устата му.

И така, като седело момчето в този град неколко годин, направило си много хубави къщя и зафанало тежка търговия. След като дошло на възраст, на 20-22 години, бабата, която му била като майка, почнала да му предлага да утидат на царя на годеж и да му искат момата, която той имал, но момакат са не согласявал, като мислил, че не ще му даде царя момата си. А бабичката настоявала секидневно да го убеждава и му казвала, че царя ще му даде момата, "тъй като в тоя град нема по-красив момак от тебе" - му казвала. И така бабата един ден са упътва право при царя и без много забикалки предложила му мнението си. Царят не отказал на това, но показал много тежки условия, които биле: ако направи момака такива сарае като неговите и насипе това блато, което го имало между сарая и къщята на тоя момак; и да направи един сребрен мост, то ще му даде дъщеря си за жена. Бабата утива при момака и му казва що й казал царя. Момака остал замислен неколко минути, не вече как ще направи сарае като царьовите, а как ще насипе блатното место. Изведнъж му дошло на ума поръчката на мравунский цар, дето му дал едно крилце. Нагреал той това крилце, според както му заръчал царя на мравучките и изведнъж видел пред себе си същия цар, който го попитал: "Що сакаш?" Момчето казало нуждата си и царя на мравучките събрал сичките мравучки на света и вътре в три дни насипале блатистото место, а той събрал майстори и за неколко дни направил сарае също като царьовите. Царя, като видел, че тоя момак има голема божа дарба, дал му дъщеря си за жена. Направиле големи увеселения.

След това, като си спале заедно, царската дъщеря видела, че на възглавницата на момака осаминат по няколко жълтици, които излизале низ устата му. Турила си на ум да го изпита, от що има тъзи дарба. Той разправил сичко на жена си, като на съпруга верна, но злобната и лукава жена била с дзадни мисли. Тя си турила на ума да събере билки и корене, да го опои, дано избълва сърцето на кокошката, от което излизале парите, и да си утиде при друг любовник, гдето го имала тайно, когото тя по-аресвала от златния син, както наричала бабата този момак.

И така царската дъщеря са постарала, зафанала да събира билки и корене, и при едно снеможвене на мъжа си дала му, та пил една вода уж като за цер и щом изпил тъзи вода, станал полумъртав, бливал много, докато най-наседне изблювал и сърцето на кокошката, от което излизало златото. Царьовата дъщеря, щом докачила сърцето, веднага дала заповед на слугите, спрегнале пайтона, уж да утиде на разходка. Оставила мъжа си полумъртав на постелката, а тя утишла близо до морето. Тамо я чакала една лодка, в която влезла и утишла през морето при другия си любовник, а горкия златен син какво направил? Щом са самнало, бабичката утишла при него и що видела горката? Нейния златен син лежи полумъртав, без да има некой при него. И златото престанало да излиза от устата му вече. Бабичката се сетила за станалото и са запретнала, събирала едно-друго, повикала хекиме и след дълго боледувание момака оздравел много хубаво, само че златото немало вече да излиза низ устата му.

След това той са упатил да търси, накаде е утишла жена му. Кученцето и котката, които той хранил и биле винаги при него, те биле виделе, накъде утишла жена му и му обадиле, като патувале и те с него. Той минал морето заедно с животните, които водил с себе, скитал се дълго време по планините и питал за жена си. Докато се скитал по балканя, намерил в гората три дървета с рожба, като смокини. Той земал от трите дървя по едно зърно от плода им и като хапнал от първото, той са видел до толкова красен, щото немало на света като него. Хапнал от плода на второто дърво и що да види? - Веднага станал едно животно - магаре. Той са отчаял сосем, но хапнал отплода и на третото дърво и тоя час се видел пак на човек, както си бил и по-преди. И така, дошло му на ума, че това нещо ще му помогне в секи случай.

Затова той набрал от тие смокини в една кошница и отправил са към еден град. В този град била и жена му в един хубав сарай и имала многу слугини. Той се упатил около този сарай, станал уж продавач на смокини. Като ходил при тоя сарай и викал с голем глас: "Ха, смокини, ха, смокини!" Една от слугините излезла на портата и след като повикала продавача, попитала го, какви са тези смокини, та не са като другите (обикновените)? И по колко ги дава? Златния син й дал една от тия смокини, които правеле човека многу красен, само и само да привлече господарката да излезе и си купи и тя оттияхубави смокини. Слугината, като са видела толкова красна, веднага утишла при господарката си и й разправила. Господарката и, като видела слугината си толкова красна, веднага изскочила с другите си слугини да си купат и те от тия смокини, та да станат хубави. Продавача, след като им зел много злато, дал им от другите смокини, които правиле човека на магаре. И така той ги накарал да ги изедат от веднъж и ги направил три добри магарици. След това той ги отвел веднага при самарджията, порачал им три нови самаре, обседнал ги хубаво, накупил си едно-друго за по патя и се качил на царската дъщеря - своята жена, та отпатувал на една страна.

Оттамо златний син се упатил към тъзи държава, където разбрал, че са намирал брат му и като утишал в нея държава, утишал при брата си, с когото той се разделил преди неколко години в гората, при камика, гдето било писано: "Който иде по правия пат, ще стане цар, а който иде по левия, ще стане везир."

В това време брат му правил големи сарае и имал много работници. Златний син са не казал на брата си, когото той по-знал, а другия не познал байча си. Бая му са условил с него като работник да носи камене с магариците, докато са свърши сградата. Той, златния син, направил добри кошеве и за трите магарици и принасал камене се пълни кошевете, а на царската дъщеря, след като я натоварал безмерно, и качвал й са отгоре самарат, да го носи. А като са доближвал до работниците, другите две магарици стоварал доле на земята, а третята, натоварена и яздешком, я изкачвал чак на четвъртий кат (етаж) върз скелята. И така като продължавал неколко месеца, съгледал го брат му и си мислил, че тоя работник са старае извънмерно, за да получи по-голема плата. Но защо ли пак мъчи третята магарица да изнесе каменете чак на горний етаж? И от съжаление на магарицата повикал тоя работник, брата си, и го питал, зашчо стовара двете магарици на земята, а третята изкарва яздешком по скелята чак на горния етаж? Той заплакал, от милос, и открил на брата си подробно за сичко, що му станало, откак се разделиле. Брат му го помолил да ги помилва и ако са може да ги направи пак, както са биле по-рано. Той са обещал на брата си, че ще ги направи пак, но имало още тегло (наказание) да претърпи царската дъщеря и тогава ще й даде пак човечки образ, както си била от първо. И така на утрента той утишал пак за камене с магарицата. След като натоварил царската дъщеря необикновено, качил й са отгоре и я бил до безобразие. Тя, от многото бой, паднала на колене, плакала горко и изплювала сърцето на кокошката, която бе земала тя от мъжа си с отровителното изкуство. Оттам утишал при брата си, разправил му и после им дал от другите смокини, и станале пак моми, както си биле по-преди. За това добро жена му са кланяла до земята заедно с слугините си.

Брат му в това време са сгодил и той и са оженил за една много богата мома, но тя не била лукава като другата. Тя жнвела доста добре с своя си мъж.

А царя на оная държава, гдето бил златний син дъщерята, като видел, че нема дъщеря му и зет му, разпитвал и са трудил много време, за да научи, каде са денале те и какво е станало с тех, докато най-наседне се научил, че биле при брата си. Той земал с себе си неколко от големците си и утишал в другата държава, като на госте при свата си и да види, защо зет му бегал от царството му, без да каже некому. И така, като са събрале, почнале на разговор. Зет му разправил за сичко лодробно и за това юнаство на зета си той го наградил доста и щом са завърнале, отстапил му престола и златний син станал цар, но жена си държал под голема строгост.

Да се повърнем сега малко и да видим какво стана с майката на момчетата и евреина. Те, като потърсиха децата да ги колат, не можеха да ги намерат и евреина си утишал. Глупавата майчица почнала да мисли, как да лъже пред мъжа си за децата. И като си дошал горкиа говедар, що да види? Децата му нема и двете! Той попитал жена си, каде са децата, а тя му скроила една лъжа, че уж като била некаде си на работа, дошла си и не ги сварила у дома; затова не знае, каде са. Горкиа говедар много време тръсил дечицата си и плакал, но за лудо - нищо не можел да узнае, но се пак имал шобе на жена си, че тя знае, какво е станало с децата, и като я побийвал днес-утре, най-наседне я потеглил на съд или да каже, каде са се денале децата или ще я махне или убие съсем. Давията от съд на съд утишла чак до царя. Царя, като разглеждал давията, видел, че това са майка му и баща му. И когато щела да се отсъди давията, царя проводил да доде и брат му, за да видат, като как ще се оправдава глупавата им майка. Седнале двамата брата в съдебната стая и като повикале майка си, попитале я пред лицето и на баща си, какво е станало с децата, за които е давията. Тя се настоявала да лъже, че не знае, кaкво е станало с тех. Царя й казал, че ако тя изповеда сичко подробно, ще, я прости без никакво наказание и ще запрети на мъжа й да я не бие вече, като при това казал и, че той като цар сичко знае, що са върши на земята. Горката майка се оплащила и почнала да изповедва сичко подробно, отначало до конец. А говедара, като слушал истината от жена си, разплакал се горко, а царя и брат му, от милос към своите родители, казале им са, че тие са синовете техни и като ги завел в сараете, веселиле са дълго време и остале да живеят при тех, както са и следвало.

 


Литаково, Орханийско, дн. Ботевградско.

Забележка: "Както явно се види, г. записвачът на тези две приказки (№ 290 и № 291) не можел или не щел да запази точно народния говор, а волно или неволно смесил го донегде с писмения, което не е дотам съгласно с целта. А пак аз, верен на програмата си, не посмях да го изменявам, освен що направих маловажни някои поправки в редакцията им."

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008

Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.