29. БАЙО И МОМА

Том 2: Приказки и предания

Едно време си биле една мъшчаа и една пашчерица. Еден ден мъшчаата я пратила пашчерицата си на водейнца да сомелит брашно. Момичката, сакала нейкела, немала шчо да чинит, ошла на водейнца. Водейнцата, къйшчо ошла момичката, била пуста й, кога тая дошла тамо, я стемнило. Вечерта дошел еден дзвер, шчо живел во водейнцата; затворил вратата й, кога я видел момичката, се зарадвал многу, а тая, кутрата, многу се уплашила, - се потресла от страх и се почудила шчо да чинит, како да откинит от такво дзверишче, шчо паднъла во ръцете му, без да знайт и без да се надеват. Той (когошчо тая нарекла "Байо") отворил очите, како филджани, над уплашената момичка, како гладен волк, а тая со потресено сърце и со тънок глас фатила да го опитвит:

- Байоо! шчо се тие очи на тебе?!

И той со дебел и страшен глас йе отгоорвел:

- Тие очи сва нош кя те пуляаат!

- Байоо! шчо йе тая уста на тебе?!

- Тая уста сва нош кя те бакааат!

- Байоо! шчо се тие зъби на тебе?!

- Тие зъби сва нош кя те гризааат!

- Байоо! шчо се тие ръце на тебе?!

- Тие ръце сва нош кя те месааат!

- Байоо! шчо се тие нокти на тебе?!

- Тие нокти сва нош кя те драпааат!

- Байоо! шчо се тие нодзе на тебе?!

- Тие нодзе сва нош кя те газааат!

- Байоо! ми се мокат, ми се какат!

- Пред мене мокай, зад мене какай!

- Не, Байо, страмота йе, ами вързи ме за нога со поясот, та да одам надвор къй ягнинана да се мокам, да се какам!

Байо се измамил, та я вързал со поясот за нога и я пушчил на двор къй ягнината. Момичката от како излегла си сотресала поясот от ногата, вързала едно ягне за нога и си побегнала.

Байо чекал, чекал да се вратит момичката, ...немат я... Той тога потърнал поясот, гьоо да а извлечит, а не знаел, оти наместо нея, той търгал за нога ягнето. Вързаното ягне изблеало: бе-е-е! Тога Байо се почудил и си рекол: "Сега беше момаа, кога се стори ягне!" И ето така момата откинала от Бая.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.