286. ХУЛЕРАТА (ЧУМАТА) И МОМИЧЕТО В ЕДНО СЕЛО

Том 2: Приказки и предания

Беше едно момиче и зимаше работа (чужда), за да работи. Идваше му едно пиле и му казваше: "Щеш, работи, щеш, не работи, умрен мъж ще земеш." Като удари хулерата в селото и умряха всичките, само момичето остана и то влезе в един гроб. Тамо имаше един момък и тия са зеха. Мина време и господ им даде едно дете. После излязоха из гроба. Мъж й на невястата ноще дохождаше, ноще бягаше. Усети майка и, хвана петлите и ги турна в едно вреще, и нему се чинеше, че е ноще и излезе да бяга, и като го видя, той пада на прага и умря. После, какво да правят? Майка му сега тръгна да ходи при слънцевата майка.

Отиде, отиде до някъде и намери един човек и той я попита: "Дека отиваш?" -"Отивам при слънцевата майка." И той й каза: "Питай и за мене, че съм ни на небото, ни на земята." Отиде, отиде по-натам и намери една змия и змията й рече: "Питай и за мене, че съм ни на небото, ни на земята." После намери един камен. И каменът беше ни на небото, ни на земята: "Като идеш тамо, питай и за мене." После отиде при слънцевата майка и като тя я видя й рече: "Скрий се зад портата, че да не дойде слънцето, да те изеде." После дойде слънцето и щом дойде, рече: "Кой е тука? Чужд човек ми мириса." И седна да яде хляб и рече: "Мамо, мамо, що видях един момък, умря на прага от вратата! Их, мамо, да има три трохи хляб и три капки вино, и три влакна от главата ми, да го окадат и да направат една риза ленена; да му турят трохите хляб в устата и капките вино, и с влакната от главата ми да го покадят и ще стане." Като яде хляб слънцето, излезе пред него жената и то й рече: "Земете лен и в един ден да го изпредете, и в един ден да го изткаете, и в един да я ушиете, и в един ден да го облечете; да му дадеш трите трохи хляб и трите капки вино, и с три влакна от главата ми да го окадите, и ще стане."

- Един камен ми заръча да те питам, че е ни на земята, ни на небото. И той (слънцето) й рече: "Додето не натисне човек, не ще се рахатиса." - "Рече ми една змия да те питам, че е ни на земята, ни на небото." И той й рече: "Додето не ухапи някого, не ще се освободи."

Жената търгна да иде за дома си и дойде до каменът. И каменът я пита: "Пита ли за мене?" И тя му рече: "Чакай да мина от другата страна, па тогай ще ти кажа. Ти, додето не натиснеш човек, няма да се освободиш." -"Ах, оти ми не каза по-напред да те натиснех тебе?" После стигна до змията и тя я попита: "Пита ли за мене?" И тя й рече: "Питах; чакай да мина на другата страна, па тогава ще ти кажа." И пак й рече: "Доде не ухапеш човек, няма да се освободиш." - "Ах, оти ми не каза по-напред, да ухапех тебе?"

Жената оттам си отиде у дома си, а син й още беше на прага. Тя взе лен и в един ден да го преде, в един ден да го ткае и в един ден да ушие ризата и да му я облече, и трите трохи хляб и трите капки вино му тури в устата, и с влакната го окади. И тога той стана - оживя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.