285. МЪРТЪВ КОСТАДИН

Том 2: Приказки и предания

Си беше една баба, която имаше девет момчета и едно момиче. Случи се, та умряха осемте момчета и от деветте останаха само едно момче и момичето - Костадин и Тодия. Става братът и годява сестра си далеч три месеци и три дни, зад чърното море. Най-после я омъжва. Щом я омъжва и той умрял. Всите му братя, когато умрели, ги закопали в къщата, а само Костадина погребоха в гробищата. Най-после остана бабата сама и по цял ден кълнеше: "Да се не видиш, Костадине мой, от кръсника и кръсницата, що ми омъжи Тодия три месеци и три дни, зад чърно море, далеч." Най-после омързна и на бога и бог съживи Костадина и този отиде да доведе сестра си, защото майка му все кълнеше дене и ноще.

Костадин, щом станал от гробът, сандъкът му станал на кон, а чаршафът му на чул на коня и отиде така при сестра си далеко три месеци и три дни, зад чърното море. Като отиде там и й каза: "Хайде, сестро моя, да идем у нас." Тя, щом го видя к го целува братски, каза му: "Защо, братко мой, миришеш на земя и на мухла?" А той й каза: "От дългия път." Вървеха, вървеха и Тодия (сестра му) каза: "Хайде да седнем да обядваме." Седнаха да обядват. Като ядеха, дойде една птичка и почна да пее: "Цири-вири, вири-виу, живия с мъртвия седят и ядат хляб!" Тодия каза: "Костадине, братко мой, каква е тази пуста птичка, дето пее тъй?" -"Тодие, сестро моя, птичката си има своята песен." Станаха оттам и вървеха, вървеха, най-после седнаха да се разхладат. Пак дойде птичката и почна да пее: "Цири-вири, вири-виу, живийт с мъртвийт са седнали да вземат хлад!" Пак станаха и тръгнаха из пътят. Като вървеха, Тодия каза: "Костадине, братко мой, хайде да седнем да те попоща." И седнаха да се пощат. Сестра му му каза: "Костадине, братко мой, защо ти мирише главата на пръст и на плесен?" А той й каза: "Тодие, сестро моя, от дългия път." После пак дойде птичката и запя: "Цири-вири, вири-виу, живия с мъртвия седнали да се пощат!" -"Костадине, братко мой, каква е тая пуста птичка, дето пее тъй?" Той й каза: "Тодие, сестро моя, птичката си има своята песен."

Като приближил до къщата, Костадин рече на сестра си: "Сестро моя, ти знаеш, где е нашата къща, иди дома, защото аз ще отида на пазар да взема малко риба." И отиде и си влезе в гробът. В това време, когато тия идеха, кучето казваше на бабата: "Мамо, мамо, излези, че иде Тодия." А тя му каза: "Бягай оттука, невиденику! Къде е Тодия - далече три месеци и три дни, зад чърното море!" Петелът и мачката направили същото, както и кучето. А пак тя все туку кълнеше: "Да се не видиш, Костадине мой, от кръсник и от кръсница, що ми омъжи Тодия далече три месеци и три дни, зад чърното море!" По това време дошла Тодия и почукала на портата. Бабата излязла на портата и взели да се прегръщат и умрели и двете, тя от вътре, а Тодия от вънка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.