284. ПОПЪТ, ЩО САКАШЕ ДА ВЗЕМЕ ЩЕРКА СИ ЗА ЖЕНА

Том 2: Приказки и предания

Беше един поп, който имаше една дщерка и искаше да я вземе за жена. Попът отиде към пазарът и се питаше с приятелите си и им казваше: "Имам едно вреще много хубаво, да го продам ли или да си го остава за себе?" Приятелите му му казваха: "Като ти е толко хубаво, държ го за себе, защо да го продаваш?" Той дойде у дома си и каза на дщерка си: "Дщерко моя, аз разпитах и ми казаха: вземи я, защо да я даваш другому?" Тя му каза: "Татко, пак иди, попитай." Той пак отишъл да попита приятелите си и им казал: "Имам един орех много добър. Да го продам ли или да си го остава за себе?" -"Като ти е толко добър, защо да го продаваш? Остави го за себе си", - отговорили му приятелите. Дошъл у дома си и казал: "Дщерко моя, аз се попитах." Тя не може да го повярва и му казала: "Пак иди, та попитай." Той пак отишъл и казал: "Имам едно ябълко много хубаво. Да го продам ли или да си го остава за себе?" Приятелите му казали: "Защо да го продаваш? Държ си го." Той се върнал и й казал: "Казаха ми да те взема." Тя му казала: "Харно, ще ме вземеш, ама искам да ми купиш един кат дрехи, един съндък, който с влакно да се отваря, с влакно да се затваря; и да ми купиш две гъски." Той й купил все, що поискала дщерка му. И те се взеха.

Вечерта попът си легнал. Когато той си легнал, тя взела гъските и ги турила да се къпят в легенът, а пак попът туку я чекал да дойде. Тя отишла и се заключила в съндъкът. Попът все още си чакал, гъските се къпели в легенът. Попът, като чул, се зарадвал, че тя ще му дойде измита. Чекал, чекал, нъ тя не дошла. Съмнало се и попът почнал да търси тук-там, навсякъде, а нея нямало. Той взел съндъкът и отишъл на пазарът да го продава. Царскийт син станал мущерия на съндъкът и го купил. Той го взел и го занесъл у дома си и го оставил в най-добрата си стая. Тогава той правел сватба. Почнали да отиват при кумът. Всичките отишли да гледаг веселието. В това време отишли и готвачите. Тя (момата) излязла из съндъкът и извадила един сахан с гозба и взела си е хляб за яденье. После взела една шъпа сол и една шъпа пипер и хвърлила в гозбите и пак си влязла в съндъкът. Когато турили да вечерят, що да видят? - Гозбите били само сол и само пипер. Царскийт син се карал на готвачите и ги изпъдил. За другата вечер взел други готвачи. Пак почнали да отиват у кумът - и се случило същето както и по-първийт ден. Царскийт син, като видял, че работите му вървят все назад, останал сам да варди. Всичките излезли на веселието, а той не отишъл, нъ пазел. Тя излязла из съндъкът да направи, както правила и по-напред. Нъ царскийт син я хванал и казал: "Това е мой късмет." После оставил другата си невяста и се венчал с новонамерената, която излязла из съндъкът. Те си живели и господ им даде две деца. Като се научил за това бащата на невястата (попът), станал на просяк и тръгнал да проси от врата на врата и най-после дошъл и у них. Тя го дарила с брашно, нъ той не сакал брашно; тя му дала царевица, нъ той не сакал и царевица, а искал просо. Тя му дала просо. Той, като го поземвал, ударил го с ръката и се разсипало по земята. Навел се да го събира. Тя сакала да му даде друго, нъ той не сакал, а казал: "Това ми е късметът." Той събирал, събирал и се стъмнило. Като се стъмнило, той останал там да преспие и им казал: "Оставете ме барем при гъските да спа." Те си легнали и той останал при гъските. Просякът станал през нощта и отишъл при децата и ги заклал с чакията на господарката и си отишъл. Като станал царскийт син, видял децата заклани! Казал на жена си: "Ако са заклани с моята чакия, то аз съм ги заклал, ако ли с твоята - ти си ги заклала." Когато видели - те били заклани с нейната чакия. Той взел жена си и децата и ги занесъл надалече, та ги оставил там. Като ги оставил, тя взела да плаче. Когато плачела, излязла пред нея една жена и й казала: "Защо плачеш, дщерко моя?" Тя й казала: "Как да не плача: виж, какви ми са децата!" Жената й казала: "Вземи децата и ги изми на тази чешма." Тя ги измила и децата се съживили. Като плачела, господ й дал една къща. Децата станали много хубави и все си играяли двете из дворът.

Като се изминало доста време, царскийт син пратил слугинята да отиде на онова място, гдето беше оставил жена си, да види дали е жива още или е умряла. Отишла измекярката и що да види: по-напред на това място нямало нищо, а сега бил издигнат един сарай. Слугинята дошла до сарайт и почукала на портата. Нъ той час портата й ударила една плесница и й казала: "Нямаш ли уста да говориш, ами биеш?" Подир това портата попитала господарката си: "Да влезе ли една жена или да не влезе?" -"Защо да не дойде, - казала тя, - нека дойде." Слугинята влязла и се зачудила, като видяла, че децата си играят из двора със златни ябълки в ръцете. Тя (слугинята) си отишла и разправила на царскийт син, като му казала: "Отидох там и намерих на това място сарай и видях, че децата си играят със златна ябълка." Става царскийт син и отива сам да види. Щом отишъл и той се зачудил, тука - сарай! Отишъл при портата и почнал да чука, нъ тя (портата) му ударила и нему плесница и му казала: "Защо не говориш, ами чукаш? Нямаш ли уста?" Портата попитала господарката си да влезе ли един човек или не? Тя й казала: "Нека дойде." Когато влязъл царскийт син, тя била седнала на балконът, предела с фурката си и пеела. Щом дошъл, тя го почестила и го въвела в стаята, а тя пак дошла да си преде и пее. В песента си казвала все на фурката: "Мила фурчице, имах си един баща, който искаше да ме вземе за жена. Аз му казах да ми купи един съндък, който с влакно да се отваря и с влакно да се затваря. Мила фурчице, той когато ме търсеше, аз се скрих в него. Той като ме търси и не ме найде, продаде ковчега. Купи го царскийт син. Той ме намери и ме взе за жена. Господ ни даде две деца. Щом като се научил баща ми, стана просяк и дойде. Аз го дарих брашно, нъ той не сакаше брашно. Аз му дадох царевица. Той и нея не сакаше, нъ искаше просо. Аз му дадох просо. Когато вземаше просото, той го удри и то се разсипа. Остана да го събира, Мила фурчице, станал през нощта, взел моята чакия и заклал ми децата. Като видя господаря ми (мъж ми), че са заклани с моята чакия, изпъди ме с двете заклани деца!"

Той, като слушал из вътре цялата нейна история, извикал той-час: "Ти си моята жена, която толкоз си изпатила!" Взели се пак и останали да си живеят там с двете деца.

Приказка знаех, приказка казах. Така исках, така Ви лъгах.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.