281. ОВЧАРЯТ И ХРИСТОС

Том 2: Приказки и предания

Един овчар случило се да си дойде у дома си на великий петък. "Ходи, синко, ходи в църква да целиваш плащаницата и кръстът Христов, како всите хора", му каза майка му. Като послуша майка си, що му казваше, овчарят дигна си кърлигът на рамо и отиде в църква да целива плащаницата. Се приближи до кръстът Христов да целива и застана малко да погледа Христа разпнът на кръста. Го гледа, го гледа и попита свещеника: "О, море попе, - му рече овчарят, - ами защо Христос има ръцете си онака разтворени и главата наведена?" - "Защото евреите го заковаха на кръстът, а бре овчаре; та затова така ги има ръцете разтворени и главата наведена", - му отгоори свещеникът. - "Хаа, натема им татка им на евреите! Я виж, кератите ниедни, що му сториле на кутрийт Христос! Ами не хвати ги де с кърлигът, та ги убий всичките евреи, що са по земята" - рече овчарят.

Рече, що рече овчарят, се наведе, целива плащаницата и си отиде при овците.

Другата година пак му се случи да дойде у дома на великий петък и отиде пак в църква да целива плащаницата. Когато се приближи до плащаницата, пак го видя Христа разпнът на кръстът. Стоя толко време овчарят, та го гледа, го гледа, па си завъртя главата, като да му се заканва на Христа, като да го съжалява, сам той знае, що е мислел. Се наведе и целива, та си отиде при овците.

На третята година пак отиде в църква на великий петък да целива плащаницата. Едно влизанье в църква и като се приближи до Христа, като го видя пак разпнът на кръстът: "Оре, попе - му рече овчарят на попът, - защо пак Христос е на кръста?" - "Защото евреите го заковаха, море овчаре, та затова е на кръста." - "Море, ами како се нахожда се него да го турят на кръста?" - му рече овчарят на свещеника. "И аз се чуда". - "Аз можа да реча, попе, за Христа, що го турят всекоя година на кръста евреите, че му сака кейфът, да ме простиш, попе! Ами, кога му не сака кейфът, не може ката година да го турят. Разбра ли или не разбра, попе? Кейфът му сака, та го турят всекоя година на кръста. Олумлани евреите го туриха на кръста; лани - евреите; годинава - пак евреите. Ее, море попе! Аз мога да кажа, че сам си търси белята."

От като си изказа глупостта, овчарят дигна си кърлига (кривака) на рамо и си отиде при овците.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.