28. МАРА ПЕПЕЛЕШКА СЕ ЧИНИТ ЦАРИЦА

Том 2: Приказки и предания

Едно време си биле еден мъж и жена, си имале и една керка - Мара. Тие, майка и керка, секога си седеле край огнишче и си работале, - си пределе. Еден ден Мара сакала да ойт у комшиите, да прейт заедно со дружките си. Майка йе йе дала изан да хойт, туку йе дала еден тагар къдели да 'и изпреит той ден и йе рекла: "Ако не 'и изпреиш денеска свиве овье къдели, ке ти се сторъм крава!" Мара ошла у комшиите, прела, прела вес ден, туку не можела да 'и изпреит свите къдели, та вратила назад колку шчо йе останъле.

Дошла дома си, клюкат, клюкат на врата да йе отворит майка йе и викат: "Майко, отвори, майко, отвори!" Туку на чудо останъла, кога на место да йе се отворит вратата, чула от дома си кравин глас: "Му-у-у!" - Майка йе навистина се сторила крава. А татко йе, и той небидвеешчем дома, тога и той си идел от чаршия и си носел една туфа праз. Немаешчем кой да им отворит отнътре, татко йе най-седне скършил вратата со клоца, та така си влегле дома. А кога влегле нътре, шчо да видеет? - Марината майка крава се сторила.

Потем некое време татко йе се преженал, - зел мъшчаа на Мара. От како се преженал, по неколку време Марината мъшчаа рекла на мъжа си: "Хайде, мъжу, да я заколиме кравана, - зашчо ни е, кога не останвит стелна толку време, шчо да я раниме попустина, ялоа?" Мъж йе се сторил каиль и кравата я заклале, та си вареле от месото и си яделе. А Мара, колку шчо я канеле да яйт и тая и йе велеле: "Ела, Маро, да ручаме, да вечераме", тая никога не ядела, зашчо знаела, оту месото било не от вистинска крава, а от майка йе. Кога разставяла софрата тая коските от месото не 'и фърляла на път да 'и ядеет кучината, а 'и собирала, та 'и запретвела во кланикот, во пепелта. Секога Мара така чинела й, от жальба за майка си, нигде не излегвела от дома, а све край огнишче си седела, како во пепелта била и тая запретана, та за тоа мъшчаата йе я прекарвела "Мара пепелешка".

Еднож мъж й жена, татко йе и мъшчаайе, ке оделе на брак и я викале со себе и Мара да хойт на брак со ними; а тая не сакала да хойт и им велела: "Яз, Мара пепелешка, шчо барам на брак? Хойте си сами вие!" И така тие си ошле сами на брак, а Мара си останала дома.

Кога татко йе и мъшчаа йе биле на брак, Мара 'и отпретала коските майчини си, шчо биле запретани во пепелта, во кланикот, та шчо да видит? - Коските се сториле све злато и секакви хубай рутишча за Мара! Тая си се променъла со ними и со златите чехли, шчо 'и нашла во пепелта, та со търчане отишла на брак и тамо се фатила на танец да играт хоро. Сите, шчо виделе, се почудиле на промената Марина и на хорото нейзино, ама никой не я познал коя била, пак нито татко йе ни мъшчаа йе я познале.

От како се наиграле хоро и се веселиле сватбарите и време било веке да си хойт свекой дома, Мара се отпушчила от хорото и пак, со търчане си дошла дома пред татка си и пред мъшчаа си, со бързина се преслекла во фетвите си рутишча, новите 'и запретала пак во пепелта, во кланикот, и се прибрала край огнишчетодо пепелта. Кога си дошле от брак мъшчаа йе и татко йе, Мара йе нашле пак край огнишче во пепелта, та йе кажвеле и йе велеле: "Мори Маро, керко! не дойде ти на брак, да видиш едно чудо почудено: шчо дойде една момичка променъта све во светли рутишча и со злати чехли; от врата влезе и прао на танец, на хоро се фати; игра, игра, и пак со бързина си отиде; сите се почудифме на нейзината хубаина, на нейзините рутишча и хорото нейзино."

Три вечери наред Мара све така чинела и никой не я разбрал коя била. Третята вечер кога си се врашчала дома, от бързина, за да не я привтасеет татко йе и мъшчаа йе, вървеешчем на мостот от реката, шчо била тамо негде, йе паднал еднийот чеел в река.

Утрината, кога царските коньи дошле на реката да пиеет вода, тие никако не можеле да се напиеет и не пияле поради светлината от чеелот Марин, а се врашчале и бегале назад. Царот 'и опитал сеизите, дали се напиле коньите вода? А тие му отгоориле, оту не се напиле поради една голема светлина, шчо светела нътре во реката. Царот тога ошол сам на река да видит шчо била тая голема светлина, шчо толку многу светела. Натерал измекярите да г'извадеет тоа, шчо толку светело во водата й, кога глеат - златен чеел женски! Многу се почудил царот и рекол: "Чия йе аджаба оваа работа? Яз цар сум и ваков чеел немам?"

За да разберит чий бил той чеел, царот поелял да се собереет свите гражджани и гражджанки къде него, за да видит на чия нога ке се погодит чеелот, та да се познайт чий йе. Сите гражджани и гражджанки се собрале и ошле къй царот, туку никому чеелот не се погодил на ногата. Тога царот опитал: "Дали сите гражджани и гражджанки се собрале или имат ушче некой, шчо да не дошол?" Царските люге му рекле, оту "Сите тука се, а само една момичка, шчо я викеет Мара пепелешка, само тая не е дошла. Шчо кя а викаме неа, рекле тие, тая си йе запретана во пепелта, не мойт рутишче да облечит, а не да имат такви чели? Тая нигде не излегвит!" - "Ако, рекол царот, викните а и неа, нека дойт". По царска поеля ошле, та я викнале и Мара. Кога дошла при царот, йе го мериле чеелот на ногата и йе се погодил.

Тога царот си я зел за царица и таа си извайла запретаните во кланикот хубаи рутишча и си се променала како вистинска царина.

Ето така наша Мара пепелешка се сторила царица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.