279. ВЪЛКЪТ КОДЖАБАШИЯ (КМЕТ)

Том 2: Приказки и предания

Едно магаре си пасло далеко от селото. Нашол го един вълк и сакал да го изедит. Магарето, като видяло това, му рекло: "Как ще ме изедеш? Яз, има толко дни, що шетам по планини, за да те найдам, защо без тебе не ме прибервет в село." А вълкът опитал: "Защо ме бараш?" Магарето му рекло: "Защо те сакат в селото да те сторат коджабашия. Айде да те отнесам." Вълкът останал на мисление. "Како можам яз да бидам коджабашия, кога от соят мой нямало никога коджабашия?" А магарето му рекло: "Не мисли се много, ами айде вяхни на мене, та да одиме."

Вълкът подир много мисление кандисал по сборот на магарето, се качил на него и кинисал за в село. Като приблизали до селото, магарето извикало и го отнесло право на пазарище. Како видяха всите, оту вълкът, качен на магаре, дойде в селото, фатили всички да викат: "У бре, у бре, у бре!" Вълкът, като видял, че биде измамен от магарето, рипнал от него и право надоле по долът, и избягнал в планината.

Като избяга вълкът в планината, найде в една нива два овна, къде си пасяха и им рече на овните: "Магарето ме измами, ама вие сега нямате спасение, ще ви изеда." Овните му се помолиха на вълкът и му рекоха: "Като сакаш да ни изедеш, стори ни барем едно добро, да ни я поделиш овая нива, що ни е останала от татка. Защото толко дни има, що сакаме да си я разделиме, а никак не можеме да се спогодиме; та после изеди ни." А вълкът им рекъл: "Как зная аз да деля нива?" Овните му рекли: "Седни ти в сред нивата и ние, един от еднийт край, други от другийт край, като дойдем право при тебе, тамо е половина." Вълкът с голяма радост седна всред нивата да им я раздели и после да ги изеде. Нъ овните, като отидоха единийт от единийт край, другийт от другийт край, и като се спущиха търчеещем по вълкът, му дадоха с роговете си един добр бой и вълкът, като видя голям зор, избяга, а овните се избавиха.

Вълкът, като избяга много насърден, че два пъти биде измамен, рече: "Сега, що ще ми падне, изеднъж ще го изеда и няма да ме мамят повече." Отиде по-тамо вълкът, найде една свиня, що била се отделила от другите свини и си пасеше сама, та и рече вълкът: "Хъ сега, нямаш спасение!" А свинята, като видя, че няма как да се избави, му се помоли на вълкът и му рече: "Сега съм в ръцете твои и аз виждам, че нямам спасение. Но ти се моля, ела вамо, хвати ме със зъбите за ушите и стисни ме, колкото можеш, та аз ще ти попея една гръцка песен, за да видиш и ти, що хубави гръцки песни зная аз; и сетне изеди ме." Вълкът си помисли, че нели аз ще я държа за ушите със зъби, няма що да чини; хайде нека си попее. И я хвати вълкът със зъбите за ухото. А свинята като даде глас: "Квиу, квиу, квиу" - и като чуха другите свини, се спущиха всите и го събориха вълкът и се нагнъха над него, парче по парче щеха да го направят, и вълкът едвай откина.

Като се избави оттамо, вълкът отиде в планината гладен и уморен от шетаньето. Седна под един шумак и почна да оплаква глупостите си и си велеше: "Що ми трябаше мене да отивам да се чина кмет? Кой от родът мой е бил кмет, та и аз да се стора кмет? Е, хайде, магарето го не изядох, найдох овните. Що ми трябаше мене да им разделям нива, когато ни татко ми, нито дядо ми имали ниви? Е, хайде, не изядох овните, найдох свинята. Защо я не изядох, ами я фатих със зъбите за ушите да ми пее гръцка песен? Ах! Да има някой сега да ме хвани за опашка и да ми даде, да ми даде по плещите, дури да ми се скини опашката, та тога да ми дойде умът!"

Тамо, къде шо седеше вълкът, под шумакът, зад шумакът, имало един човек, що си седел и го чу все, що говори вълкът, та от еднъж спружи ръката си и го хвати вълкът за опашката и като взе с другата си ръка ластагарката, па му даде, му даде на вълкът по плещите, му даде, му даде, догдето му се скина опашката на вълкът.

И така вълкът, с глупостта си, остана гладен, бит и ошутен, без опашка.

Забележка: "Според други приказвачи, селяните заедно с виканьето си зели и по едно дърво, та се спущили подир вълкът и го избили, та едвай той откинал от съвършено убиванье."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.