|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
278. ЕДИН ПРИЯТЕЛ ЕВРЕИН Един християнин и един евреин бяха съдружници. Много години работиха заедно и спечелиха много пари. Еднъж се разболя християнинът и позна, че ще умре. И повика съдружника си, евреин, та го закле в доброто им минуванье, че като умре, детето му остава го на ръцете на приятеля си, евреин. И от като умре християнинът, не мина много време, отиде детето от християнина у приятелят татков си и го пита, що работа да хвати. А евреинът с лошо сърце, както всичките евреи, желаеше да му изгуби детевийт капитал и му рече: "Слушай, дете! Днес има една добра работа; ако можеш да добиеш много пари. Ходи по всите градища и събери лисичи опашки, колкото найдеш и сетне аз ще ти кажа, що ще чиниш с них." Детето послуша съвета на приятеля си и тръгна да събира лисичи опашки. Като обиде много места, събра една голяма партида опашки, у които си затвори всийт капитал. Като дойде детето, отиде у приятеля си и му казва, че събра много опашки; сега що да прави? А евреинът му рече: "Тури ги в маазата и отвори маазата, та седи тамо и ще ги продадеш много скъпо." И детето така и стори. Много дни седе детето в маазата, но които минуваха, гледаха в маазата, се подсмиваха и си отминуваха - никой не питаше, за да купи. Един ден мина пашата и гледа маазата пълна с лисичи опашки и детето седе нътре. Спре се пашата и пита: "Що са тие опашки?" Детето му разказа всичко, как сторил евреинът с него и сега никой не пита за опашки. "И не съм продал баре една досега" - му рече детето. А пашата, като позна сърцето и мисълта на евреинът, рече: "Слушай, дете! Когато дойде някой, за да купи някоя опашка, ти не ще я дадеш по-долу от два франга." Отиде си пашата на конак и заповяда скоро да дойде тук хахамбашията и други по-първи от евреите. На минутата дойде хахамбашията и други евреи. И пашата им рече: "Знаете ли, каква заповед има от царя? Всички евреи да турят по една лисича опашка на главата си. Това ви казвам, че утре, който ще бъде без опашка на главата си, той ще бъде изеднъж затворен." Евреите много се мъчиха да не стори пашата така, но не им мина молбата, а търгнаха да търсят лисичи опашки. Понеже нямаше нигде на друго място, отидоха у детето и го питат, колко иска за опашките. А детето, спротив пашината наръчба, не ги давало от два франга по-долу. И евреите видяха, не видяха, зеха ги. Но като беше партидата опашки голяма, половината останаха. На другийт ден поръча пашата и детето отиде при него. И той го пита: "Що стори? Продаде ли опашките?" А детето му каза, че още половината останали. Тога пашата повика пак евреите и им рече: "Още по една опашка да турите, че по една само не може; (но и на детето беше му рекъл, че: "Като дойде някой пак да иска опашки, ти да му искаш по четири франка"). Много се молиха евреите да не им стори така, но не им мина молбата. Отидоха пак при детето, за да купят опашки, но детето им поиска по четири франга. Видяха, не видяха, евреите ги зеха и другите опашки. И така носиха всите евреи по две лисичи опашки на главата си. И така детето доби много пари от опашките. А пашата, като ги повика пак евреите, им заповяда да ги фърлят вече опашките, що ги носеха. И тога им разказа, защо им сторил така, защото еврейнът приятел на детето искал да го загубит детето. А пашата го сдоби много. Такво е еврейското приятелство.
Гопеши, Битолско - Македония; зап. в Орхание, дн. Ботевград; превод от влашки; недовършена, продължението и крайт й е приблизителен с оной на прик. № 181. Забележка: "Като съм чул същата приказка от други лица, тя има още един мотив, следующийт: като видял същий евреин - приятел, че момчето се обогатило с търговията от опашките, прибързал и той да го подражае и отишъл, та донесъл много повече опашки. А пашата тога заповядал да фърлят опашките. от главите си, та така еврейнът съвсем се опропастил."
============================= Други публикации: |