|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
276. ЧОВЕКЪТ, ЩО ТЪРСИЛ ПРАВЕДЕН КУМ Си беше един сиромах човек и когато господ му даде едно дете, и нямаше кум да му го кръсти, търгна по един път да найде кум. И по пътя найде един старец. Като се срещнаха, старецът го пита: "Къде отиваш?" Он му рече: "Че търся човек за кум да ми кръсти детето". Старецът му рече: "Не ме сакаш мене?" Он го попита: "Кой си ти?" - "Аз съм господ" - му отговори старецът. Човекът му рече: "Не те сакам тебе, защото работиш с хатър - на някои люге им даваш многу богатство, а на някои съвсем малко." Се раздели човекът от стареца и отиде по-тамо и срещна друг един човек. Все така и него го попита. А той му каза, че бил св. Петър и му рече, че: "Не те сакам за кум, защото на някои им отваряш райт да влезат, а на някои го затваряш." И се раздели и от него. Отиде по-тамо и найде друг човек, кой беше св. Михаил. И му рече: "Не ме ли сакаш мене за кум?" А той му рече: "Че тебе те сакам, защото не работиш с хатър - когато отиваш да земеш душите, не гледаш, че е имотен или сиромах." Отидоха двайцата у дома и му кръсти детето. И тога му рече св. Михаил: "Ще ти стора тебе едно добро, за да се сториш богат: ще събереш от всите треви и ще ги свариш, и водата от тревите ще я събереш в едно шише. Тога ще се кажеш за лекар и ще земеш да лекуваш болестите. Когато отидеш у някой болен, ако ме видиш къде нозете на болнийт, да се нахватиш да го лекуваш; ако ли ме видиш при главата му да се не нахващаш, защото ще му зема душата. И с овой лек ще спечелиш много пари, та ще се сториш много богат." Тога отидоха двайцата към планината, за да видят и други чудесии. Когато отидоха тамо, найдоха много свещи, що горяха. Тие бяха ясики, но така му се виждаха на човека. Човекът попита св. Михаила: "Що са овие свещи, едни по-големи, друзи по-малки?" Св. Михаил му рече, че овие свещи са животът на людьето - когато ще догори свещта, тога умира и човекът. Човекът почна да го пита пак: "Чия е овая голяма свещ?" "Тая е ето на кого." - "Ами овая голяма свещ чия е?" - "Тя е ето на кого." - "Ами другата голяма?" - "Таа е на твоето дете." - "Ами оная малкана, чия йе?" - "Тая е твоята." "Ами не можеш ли да отрежеш малку от свещта на детето ми и да туриш на моята свещ?" - "Не можа, защото аз не работя с хатър." Тога св. Михаил отиде си и човекът си дойде у дома. Направи с тревата така, както му рече св. Михаил, зе да лекува болестите. Мнозина люде излекува с науката, що го научи св. Михаил и се стори много богат. Хайде, хайде, потем малку време се разболе сам той (човекът). Като седе малко време болен, дойде св. Михаил при главата му да му земе душата. Тога той рече на жена си да го свърти (да го обърне) инако, т. е. където му беше главата да му тури нозете и обратно. Но св. Михаил пак седна при главата му. Завръща се човекът инак, пак св. Михаил отива при главата му. Тога старецът се обръща към св. Михаила с ове думи: "Куме, аз зная, че си дошъл да ми земеш душата, но много ти се моля, ако е възможно да ме оставиш още малку време да поживея, че сега имам богатство, та да му се понарадвам!" Св. Михаил му рече от еднъж: "Кръстниче, ти знаеш, че аз не работя с хатър!" Тога старецът стана малко прав и му рече: "По-скоро свърши си работата, куме. Видях наистина, че не работиш с хатър!" С тези думи и старецът даде душа.
Гопеши, Битолско - Македония; зап. в Орхание, дн. Ботевград; превод от влашки.
============================= Други публикации: |