274. МОМЧЕТО И ЦАРСКАТА КЕРКА

Том 2: Приказки и предания

Си било едно дете, тога женето. Имало само еден брат по-мал от себе. Женетийот, чунки немал чедо от жена си, него го имал ем брат, ем како син - свое чедо. И на училишче го пушчал да се учит книга.

Кога одело детето на училишче, видело край реката една жена, шчо си перела постулци. На постулците се береле рибчина.

Детето застанало со книгите в ръце и гледало рибчината. Жената се изпраила, го погльеала и му рекла: "Их, море дете, шчо си било убоо, си прилегало за царска керка." И тва, детето, от тога, коа да а видело жената, се секяало, како му рекла таа. Детето се научило книга, се научило и конь да вяат, и боздоган да фърлят и да го пречеквит в ръце.

После тоо си рекло: "Ке ода, ке бара, ке сейт царската керка, да вида, да а зема." Явнало коньот, зело боздоганот и търнало да а барат царската керка. Одеешчи той покрай една река, виде едни деца, къй шчо фърляе со боздогани и преплива со коньот реката и пойде къй децата, шчо се учее да фърлет боздогани. Како'и виде децата, оти не можее да го фатет боздаганот, и научи, како да го фърлявеет и да стойеет на коньите готои, и да удирет со махмузите, за да вървеет заедно со боздоганот. И кога 'и учеше децата, той виде еден думан, ке идеше и им рече: "А бре, деца, шчо йе оной думан?" А тие му рекое: "Вървит цареата керка." И како му кажае, той фърли боздоганот и го втаса близу до пайтонот от царската керка, и го дочека в ръце. Со неа имаше войска и многу калъбалок.

Како виде, оти тая не му рече нищо, той фърли со боздоганот, та опра еден от нейзините войскари - го удри по глаа и мозокот му излезе от край в край. И тога тая пушчи войската и го фатие. Той не бегаше, зашчо той максус сакаше да го фатет и да го отнесат при цареата керка. "Зашчо ми го уби войскарот?" го опита тая. "Зашчо сакаф да прогоора еден сбор со тебе, - йе рече той, - а тийе не ме оставее, та за тва го опраф - да ме фатет, да ме донесет при тебе, та да прогоора. Ке ти кажа, ама да немат никой при тебе да ме чуят." Тога тая поеля на войската да се търнит настърна и той после йе рече: "Ако не беф прогоорил со тебе, требеше я сам себе да се опера".... Тога тая кладе ръката во една перница, изваде малу памбук, му го даде и му рече: "Ке шчо се прайт той памбук, тамо да дойш да ме бараш."

И той си отиде дома при брата си. Не знайт, ке се прайт памбукот, се чудит, шчо да чинит. Ни леб яйт, ни сон имат, а само се мислит и ке знайт, кого да опитат да му кажит, та туку мълчит, не сборвит нишчо и со никого, се стори како нем. Брат му викат другариге му да го разборвит. Снаа му му носит леб, яденье, а той нишчо и со никого не сборвит. Тога снаа му зеде една кокошка, я закла, я искуба и я прати на фурна, и му наръча на фурнаджията да я изпечит, ама да не я изгорит. Я зеде кокошката от фурна и напраи и една църнъ чорба во друго ваганче, му 'и стави в одаята и си отиде. А от како затвори вратата, фати да надзират низ продзорката (дупката) от ключот, за да видит дали ке яйт или не. Той, коо остана сам в одая, я зеде кокошката в ръце, я издроби и рече: "Их, море кокошко, шчо си била изсушена како моево сърце!" И после макна (топна) от църнътъ чорба и рече: "Их, мори чорбо, шчо си била църна како моево сърце изгорено!"

Тога снаа му турнала вратата, влегла нътре и му рекла: "Шчо йе тва, кажи ми мене, шчо ти йе мъката и я ке ти найда чарето?" И той йе каза памбукот и како му рекла царската керка, и оти не мойт да найт местото, ке се праел той памбук. "Това ми йе мъката" - йе рекол. Тога тая му рече: "Мълчи, не сборви, дури да излезиме от градов и я ке дойда со тебе." И влезе нътре при мъжа си и му велит: "Толку време си ме зел и толку пъти си ме отнесол при татка ми (тая била от далеку зедена), а брата ти никога не сме го зеле, та за тва той йе лют. Сега пушчи не да одиме со него при татка ми и дай ни, колку пари ке ни требат за една година или колку време ке требит." Мъж йе йе рекол: "Ходайте не еден месец и шест месеци, ами две години седете, само детето да се попраит!"

Тога тийе наполние кемерите со пари, зедое еден измекяр и търнае. Отидое полсаат от градот надвор и му рекое на измекярот: "Тих, заборайфме убетките! Оди, - му рекле на измекярот, - ето ке се, да 'и зейш. Ако 'и найш, дойди. Ако не, да не идиш!" И тийе не го чекале, а си търгале пътот. Ошле до негдеа. Тамо жената си наръчала еден кат мъжки рутишча и се облекла како мъж. Отидое во касъбата от царот. Кондисае на еден хан и му велеет на ханджията: "Пушчи ни едно дете да ни кажит, ке се прайт овой памбук." Отидое во фабриката да пазарет памбукот. Ко отидое тамо, снаата му рече: "Ко ке пазариме памбукот, ти да фатиш да дремиш и я ке му реча на фабрикантинот да ти дайт едно дете, да те отнесит во некоя одая горе, гьоа да поспияш, а ти тога да му дайш на детето бакшиш, за да те клайт да спияш во некоя одая каршия со царската градина. (Фабриката била близу до царскийот сарай). И той како се качи горе да спиет, изтай, му даде на детето 20 грошей бакшиш и му рече: "Ти се молям, остай ме да лежа во некоя одая от къде градината, зашчо тамо има цвекя, та да ми мирисет." И детето, коа виде во ръцете си 20 грошей, го кладе да спиет во една одая, шчо беше каршия на царската керка. А овая, от како му даде памбукот на детето, секой ден идела да видит дали дошло детето во фабриката. Така и той ден дошла да видит. Той ден го виде, оти седело на пенджерата отворена и глеало во нейзините пенджери. Како го виде, тая зеде едно яболко, го фърли на угоре два-три пъти и го пречека и веке не излезе да поглеат. Детето почека ушче малу да видит дали царската керка ке му сторит и некой други ишарет, а тая нищо друго веке не му сторила.

Тога тва, детето, слегло долу при снаа си. Тая го опитала, шчо олку бъргу слезе, зашчо не поспа? А той йе рекол: "Ми се разсипа спаньето, за тва слегоф. Ами пазарифте памбукот со фабрикантинот?" - "Пазарифме - му рекла тая, - ама, ушче не сме отсекле пазарот. Остайфме да слезиш и ти." И пазарие толку многу памбук, шчо да не мойт за малу време да се напрайт, та така пойке време да останет тамо. Тога со фабрикантинот си оставие с богум и си отидое на ханот.

Кога си одее на хан, пътем снаа му го опита: "Шчо виде тамо? Не ти ли стори царската керка некой ишарет?" Той йе рече: "Шчо, рече, тая се смейеше со мене. Йзваде едно яболко, го фърли два-три пъти на угоре и го пречека в ръце, и после си затвори пенджерата." Тая му рече: "Не се смеит со тебе, ами вечер на три саатот те викат под яболшницата, во царската градина, и да видиш, каков муабет ке имате." А той йе велит: "Ами како ке ода во царската градина?" Тая му рекла: "Дай му на бафчанджията еден флорин и речи му: ти се молям, не можа да спия во ханот, пушчи ме да спия во градината. Той коа ке видит еден флорин, ке те пушчит и ти оди и легни под яболшницата."

И той отиде къй градината, му даде еден флорин на бафчанджията и отиде под яболшницата, и легна. Царската керка дошла на три саатот под яболшницата и го нашла заспан. Тая скинала неколку яболка, му 'и клала во джепоите и му рекла: - "Ти си бил дете за яболка, на ти яболка." И си отишла. После той, како стана, отиде при снаа си и тая го опита: "Е, шчо виде?" Той йе рече: "Нишчо!" - "Ами шчо йе тва во джепоите?" Кога гледет - яболка. Тая му рече: "Ее, дете си бил за яболка, та за тва ти дала яболка." После му рекла: "Утре ке пойме при фабрикантинот и ти пак да фатиш да дремиш." И како отидое на фабриката, фабрикантинот им наръчал по едно кафе, а детето пак фатило да дремит и како задремало, момчето (измекярот) от фабрикантинот, шчо беше зел по-напред бакшишот, пак го зеде и го отнесе во горната одая, гьоа да спийет. Кога търгнае со измекярот да одет горе, фабрикантинот му рече да го клайт да спийет кун другата стърна, а не кун царската градина. Кога се качие горе, детето му даде на измекярот ушче и други бакшиш, за да го остаит да спийет пак в одаята кун царската градина. Отиде той в одаята, седна до пенджерата и гледат кун царскиот сарай, и отвори пенджерата. Царската керка, от каршия, и тая отвори пенджерата, фърли една киска цвеке на угоре до 3-4 пъти и я пречека, и пак после я затвори пенджерата и се скри. Седне слезе детето долу во фабриката, зеде со себе снаа си и си отидое на ханот. Тая, одеешчим за на ханот, пътем го опита: "Шчо виде денеска? Не виде ли нешчо нишан, некаков ишарет от царската керка?" Тоо йе рече: "Нишчо не видоф. Саде царската керка отвори пенджерата, фърли на угоре 3-4 пъти една киска цвеке и пак я пречека в ръце. Седне си затвори пенджерата и се скри." Снаа му му рече: "Вечер те чекат на четири саатот да одиш во градината къй цвекята. Ке му дайш пак еден флорин на бафчанджията, за да те остайт да спиеш в градината къй цвекята. И тога тая ке дойт и ке видиш, шчо ке бидит." Отиде детето къй градината, му даде на градинарот еден флорин и той го остай да влезит во градината да спиет, ама на еден край. А то, от како влезе, полека, полека пойде дури къй цвекята и тамо легна. Ношта дошла царската керка и го нашла пак заспан. Собрала цвекя, му наполнила пазувите и джепойте, и му рекла: "Ти си било дете за цвекя, на ти тебе цвекя." И си отишла.

Утрината детето се разбуди и си отиде при снаа си, а тая го опита: "Ее, шчо виде ношеска? Дойде ли царската керка?" А той йе рече: "Не дойде." - "Ами шчо се тие цвекя во пазуите и во джепойте?" Кога тоо виде цвекята, се почуди. Тога тая му рече: "Тая дошла, ама како те видела, оти си бил заспан и си бил дете за цвекя, ти наполнила пазуите и джепойте со цвекя и си отишла." После пак му рече: "Зашчо ти, кога ходиш, заспиваш? Ние толку пари харджиме по тая работа, а ти како дете ходиш, та заспиваш? Ке пойме ушч еднож при фабрикантинот и ако не мойш ушче сега тога да си пойме веке. Шчо се шетахме и шчо харджиме толку пари попустина?!"

Утрината пак пойдое при фабрикантинот и детето пак фати да дремит. Дойде измекярот и го занесе да спийет в одаята, шчо беше кум царската бафча и сарай. После тоо седна до пенджерата и я отвори. Дойде и царската керка на своята пенджера, я отвори и затвори до 12 пъти и най-седне, како я затвори, не я отвори веке повтур и се скри. Си отиде детето при снаа си и йе кажвит, оти-царската керка си играт со мене. "Дойде, отвори пенджерата, отвори, затвори до 12 пъти и най-седне, кога я затвори, не излезе веке."

Тая му рече: "Тая не играт со тебе, ами на 12 саатот на утра те викат да пойш во аремот. Тога гавазите се заспани. Тамо имат 12 врати. Секоя врата, кога ке отвориш и ке влезиш, пак да я затвориш, дури да влезиш во най-нътрешната."

Утрината рано, на 12 саатот, детето пойде, 'и найде гавазите заспани. Влезе во първата врата и я затвори. А кога влезе во другите, 'и отвори, влезе и заборай да 'и затворат. Кога потем малу време гавазите се разбудие и видое вратите отворени, влегое нътре и го нашле детето при царската керка, и му казале на царот. Царот тога, пошчо си имал други работи, немал време той час да я видит тая работа, а поелял на гавазите да 'и заключеет в одаята и да вардеет да не влезит, ни да излезит никой от нътре. И така гавазите заключиле одаята и никого не пушчале, ни да влезит, ни да излезит некой. Съде жените на царските големци дойдвеле по некогаж на вижданье и йе носеле благи работи (сладка), и пак си излегвеле. Тамо стояле тие (царската керка и детето ) цел еден месец. Тога царската керка рекла на детето: "Тийе рабоке, шчо 'и работаш, сам ли си или имаш некой друг, шчо те учит?" Тоо е рекло: "Имам со мене една снаа со мъжки рутишча облечена. Тая ме учит." Царската керка му рекла: "Друг не ке мойт да не куртулисат, а пак тая ке не откинит."

На той саат снаа му напраила некои благи работи (сладка), се облекла во женски рутишча и пошла да им отнесит и тая какошчо носеле и жените от царските големци, и гавазите я пушчиле да влезит. Кога тая приближила до сарайот, детето я видело от пенджерите и йе рекло на царската керка: "Ето, идит снаа ми. Да знайш, оти досега бехме затворени, а отсега веке ке се ослободиме, тая ке ни отпушчит." Кога тая влезе къй них, тие я изгушкаха со плаченье, а тая им рече: "Мълчете, я ке ви отпушча." Цареата керка йе рече: "Кога ке дойт време да се мъжа, я ке му се помоля на татка ми да клайт теляли, да се соберет от свегде юнаци, кого ке си бендисам, него, да си го зема. Тога и вийе да дойдите и я ке фърля со едно злато яболко на детево и тая работа да се битисат."

Тога снаата му рече на детето: "Соблечи си ти твоите мъжки рутишча, дай ми 'и да 'и облеча я. На ти моиве, ти облечи 'и и излези си надвор како жена, и пой си на хан. А я ке останам овде."

Детето се облече во женските нейзини рутишча, си излезе надвор, без да го познает гавазите, и си пойде на хан. А снаа му отнътре извика: "Да видит господ! Каква е оваа работа - мие, две жени еден цел месец да седиме затворени?!" Дошле царот и царицата и я виделе, и тая им рекла: "Я сум жена - отворила си 'и гръдите. - Ние со царската ви керка сме се посестримиле во баната и кога я, кога тая се облеквиме во мъжки рутишча." Тога царот заклал гавазите, зашчо божем го измамиле, шчо му казале, оти бил мъжь, а нея, снаата, я пушчил и тая си пошла на ханот, при детето.

Тога детето и снаата натвариле памбукот, шчо беа го пазариле от фабриката и си отишле.

Кога дошло време да се мъжит царската керка, тая се помолила на татка си да клайт теляли, да се соберет от сегде, от съта царшчина юнаци. Кого ке си бендисат тая, него да си го земит. И тога царот клал теляли да личет по съта негоа царшчина и се собрале много юнаци, царски и пашински синои. Тога дойдое и снаата со детето. И тая, како вървела по-напред, йе сторила ишарет на царската керка, шчо стоела на пенджера, оти ето по неа идит и детето. Кога помина детето пред пенджерите на царскиот сарай, царската керка фърли со едно злато яболко на него и го удри. Тога топойте рикнъе за нишан, оти царската керка се свърши (се годи). Се спушчие царски люге, го зедое детето, го внесое во царскийот харем и го венчае за царската керка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.