272. ПРЕВЗИМАНЬЕТО НА ЦАРИГРАД И ТОГАШНОТО ТУРСКО ПРАВОСЪДИЕ

Том 2: Приказки и предания

Султан Моамет, кога го заптейсал Цариград, първата вечер, како си легнал, видел еден сон: му се казало на небото една ръка со пет пърсти. После това се изгубила ръката и видел друга ръка со четири п?ърсти; и тая како се изгубила, соснало му се друга ръка со три пърсти; после друга со два пърста и най-после друга со еден пърст.

Кога се разденало, почуден и уплашен, повикал сета Улема, сите учени от турците, за да им кажит сонот. От како им го казал сонот и никой не можел да му го изтълкуват, тога еден от Улемата му рекол на царот: "Честити цару, дай ми изан яз да прогоора." Царот му рекол: "Сборви, шчо ке сборвиш, слободно е, само да ми се кажит, шчо ке да йе аджиба сонот?" "Имат еден калугер - му велит той, - во зънданот, що го затворил царот Костадин, зашчо му кажвел, оти царството ке му го земеле турците, та той ке можит да ти го изтълкуват сонот." Султанот поелял да повикеет калугерот от хапсаана и да му го донесеет при него. И в час отишле да го донесеет и го донесле пред царот.

Кога го донесле пред царот и царот му кажвит сонишчата: оти нощеска видел едно соне, оти на небото била една ръка со пет пърсти; после видел друга со четири, со три, два и най-после со еден пърст. Тога калугерот му велит: "Честити цару, ако имаше пет добри души во Костадиновата държава или четворица, или тройца, двайца или само еден чоек добор, ти не можеше да му я земиш царшчината. Това кажвеет пърстите. Само еден ако имаше добор и честен чоек, ти не можеше да я земиш. Туку ни еден немаше праведен чоек, та за това я зеде."

Тога царот му рекол: "Чунки ти си знаел тоа, за тоа те молям дами кажиш, колку време аджиба яз ке царвам овадеа?" - "Честити цару - му рекол, - дай ми мухлет шес месеци, яз ке ти кажам, колку време ке царвиш во Стамбол." Тога царот му дал мухлет шес месеци, за да му кажит, колку време ке царвит. Тога калугерот търнал да шетат по царството му, за да видит, како работеет негоите (царските) люге.

Най-първо ошол во Едрене, право во судилишчето. Тамо нашол двайца да се кареет за еден конь, шчо бил даден от еднийот на другийот и овой му го вратил болен. Стопанот на койньот не го земал, зашчо му го врашал болен, и го дал на суд. Го чекале кадията (съдията) да дойт, го немало - той се забаил, а во тоа време койньот псойсал (умрял). Потем малу дошол кадията. Излегле пред него да се судеет. Како разбрал кадията работата, тога им рекол: "Колку пари чинеше койньот?" Тийе му рекле, ети чинеше триста грошой. Тога кадията изваат от свойот джеб тристата грошой и му 'и даат на стопанот от койньот и им велит: "Земите тийе пари от мене, зашчо яз сум кабеетлия, зашчо не дойдоф во судилишчето по-рано, до кога беше койньот жив, за да ве отсудам. Зашчо тога ке можеф да видам болеста на койньот и ке познаеф кабаетот у кого е бил." Тога калугерот, кой шчо беше во судилишчето и и слушаше ове работи, си завърте глаата, отана и си ойде.

Оттамо отиде во други един град, по-голем, и прао во судилишчето. Тамо найде двайца да се кареет до бияйнье. Работата била оваа: еден чоек купил една нива от едного. Кога фатил да я орат, нашол една плоча и шчо-туку я кренал плочата, под неа нашол еден казан полн со пари. Тога го покрил казанот со плочата и ошол, та го повикал стопанот на нивата, от кого шчо беше я купил и му велит: "Ти ми я продаде нивата, а яз како я ораф, йайдоф во неа еден казан со пари. Ела, земи си й." А той му велит: "Твой късмет биле, ти земи си 'и." Другийот пак му велит: "Яз ти купих нивата, за да я работам, а не и парите. Тие се твои, земи си 'и!" От това се сторила коджамити кавга. Отишле на судилишче, излегле пред кадията и си кажвеет халот. Еднийот велит: "Яз сум купил от овой чоек нива. Во нея найдоф пари, го викам да си 'и земит, а той ми велит, оти продал нивата со све, шчо имало во нея, та и парите биле мой. А яз сум му купил само нивата, а не и парите - парите си се негой." А продавачот велит: "Яз, имат двайсет години, къде я имаф и я работаф нивата, сум не можел да 'и найдам тие пари. Ако ми беа мене късмет, тога яз ке 'и найдеф. Сега тебе ти биле късмет, ти си 'и нашол - твой се. Земй си 'и да им видиш хайрот." Тога кадията, за да им отсудит давията, се помислил малу и им рекол: "Имате ли вийе челяд? Деца или моми?" Еднийот му отгоорил: "Яз имам една керка на 15-16 години." Вторийот му рекол: "Яз имам еден син от двайсетина години, друго немам." Тога кадията им велит: "Вийе, приятели, чунки се карате за кой да го земит казанот со парите. Яз ке ви кажам, како требит да сторите: ти, приятелю, шчо имаш момичка, омъжи я за синот на другийот приятель и от како ке'и ожените да им разделите казанот со парите, та да се помирите, зашчо нихнин късмет се тие пари. Кандисвите ли така или нейките?" - "Кога ти така наождаш мунасип, му рекле тийе на кадията, твоята поеля да бидит. Харно не учиш, така нека бидит - му велеет. И така двайцата се сусфатиле и си делиле парите и си ошле свекой по работата си.

Калугерот, како видел това, станал и си ошол на конакот. И после ушче на неколку места обишол по градишчата, за да видит, како судеет. От како изшетал многу места, се вратил во Стамбол, за да му кажит на царот, колку време ке царвит.

Излегол пред царот и царот го пречекал со голема чест. Тога му велит царот: "Ее, калугере, како ке ми кажиш сега?" "Честити цару - му велит той, - до кога твойте судилишча вака ке судеет, како шчо видоф яз, немат никогаж да го изгубиш царстото ти. Ама шчо-туку фатеет да ти судеет за хатър, да грабеет, рушвети да земеет, тога да знайш, ке го изгубиш царстото!"

И навистина, от како фатия кадиите да судеет криво и да земеет рушвети, от тога турците фатия да губеет царстото си и ако одеет така, свето ке го изгубеет.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.