268. МОМЧЕ, РОДЕНО ОТ ЯБЪЛКА

Том 2: Приказки и предания

Едно време имало един маж и една жена. Тие биле много богати, но си немале деца. Един ден жената седяла при един пенджур от каде патя. Во това време заминувал оттам един ябулкар. Жената повикала ябулкаря и го попитала, колко продава ябулката. Ябулкаря й казал: "Една ябулка давам за три жлътици." Жената, като чула това, рекла му: "Какви са тия ябулки, та са толко скапи?" А ябулкаря й казал: "Които си немат деца да едат от тие ябулки и от тях ще им се роди дете. Но това дете, колко и да са богати родителите му, доде то порасте, ще им изеде всичкото имане." Жената са почудила на това, па извадила, дала му три жлътици и зела една ябулка. На вечерта, като дошел мажа и, тя му разказала за това. Па извадиле ябулката, разрязале я и я изеле с мажа си.

След неколко време добило им се дете, момче. Детето расло и порасло, станало на осъм години. Тогава баща му зел да го праща на училище. Момчето расло и се си одило на училището, а богатството на баща му от година на година се отпадало. Когато момчето станало 18 години и му оставало още една година да свърши науките си, баща му бил изпаднал совсем - не можал да прехранува къщата си, не можал вече да подръжа момчето, та да свръши училището, немало отдека да земе пари, та да купи на момчето си книги. Момчето като видяло, че баща му не може вече да го подръжа, то кое от другарите искал храна и пари за книги, кое на учителите си са молило да му помагат за едно за друго. И така момчето цяла година прекарало, доде и свършило науките си.

Когато момчето свършило, родителите му са биле поминале - умреле. Тогава момчето се видяло само сираче, немало никой от нийде да го пригледва. То било принудено да си траси работа, та да поминува. Една заран то станало рано и тръгнало да иде в един друг град. То вървело през целия ден и на вечерта, като стигнало в градат и като връвело по една улица, отбило са при един кръчмарин и му рекло: "А бе, чичо, може ли да пренощувам тая нощ тука?" Кръчмарина му рекал: "Можеш." И момчето останало да пренощува. През нощта кръчмарина и жената му санувале един и същ сън. Тоя сън им са присънил така: това момче, което нощува тая нощ у вас, да го земете за ваш слуга, защото то ще ви принесе голяма полза. На заранта като станале, тие попитале момчето отдека е и работа ли траси? Момчето им казало, че е дошло работа да си траси. Тогава тие му казале да остане у тях и го попитале, колко ще им иска? Момчето им казало: "Колкото обичате, толкова ми дайте." И така момчето остало у тоя кръчмарин да му слугува.

Един ден момчето поискало на господарете си да го пустнат да отиде да са поизпере и да са поизкапе на реката, която била наблизко до кащата им. Господарете му го пустнале и то си зело дрешките, зело си една вадица да са помачи, дано улови и риба. Момчето, като са изпрало и изкапало, то са мъчило и фъргало много пати вадицата, за да фане риба, но не можло да улови. То го хванало яд и тръгнало да си иде. Като повръвяло малко и щяло вече да замине реката, то си рекло: "Чакай да хвърля още един пат, да вида дали ще има нящо." Фърлило вадицата и като я извадило, то закачило една риба. Зело рибата и тръгнало към дома си. Като връвяло, срещнало един старец и му рекал: "За колко ще ми продадеш тая риба, дядовото?" А момчето му рекло: "Колкото обичаш, толкова ми дай, дядо". Стареца извадил хилядо гроша, дал ги на момчето, земал рибата и си отишал. Момчето, като си отишло у дома, дало хилядата гроша на господаря си и му разправил всичко, каквото му са случило.

Минало са неколко време, момчето пак поискало да отиде да са поизкапе. Отишло и пак му се случило същото. На третия пат като отишло, цял половин ден са врътяло и са маяло да улови риба, но не можало. Вечерта, като се стемнило вече то, едосано, си търгнало към дома. Таман да замине реката, рекал: "Я, нека да фръля и сега, па ща си връвя вече." Хвърлило вадицата и като я извадило, изтеглило една риба. Земало рибата и си търгнало. В патя го срещнал същия старец и поискал да му продаде и тая риба, но момчето му казало, че тая риба нема да я продава. Старецат му дал хилядо, дал му две хиляди, но момчето му я не давало, като му казало: "Не хилядо, не две хиляди, ами и сичкото си имане да ми даваш, пак я не давам." Тогава стареца си заминал, а момчето занело рибата у дома си.

Като отишло дома, казало на господарете си, че за тая риба му давале много пари, но то я не дало. Оставило рибата на тезгяха и захванало да я разпира. Като я разпарало, а то намерило ватре една сребарна чашка. Зело чашката, гребнало вода и си изсипало злато. То са почудило, какво е това? И ака то гребало вода и си изсипало злато. То казало на господарете си. Тие са почудиле и много се зарадвале на това.

Господарете му немале други деца, а само имале едно петнайсетгодишно момиче. Тие, господарете му, като са уверили, че то, момчето, е много добро, искало им са да го оженат за дъщеря им и един ден намислиле да го поканат за зет. Тоя ден бил именния ден на дъщеря им. Тие още от вечерта приготвиле много едейне и пиене, и през целия ден им дохаждале се госте. И на вечерта, като си изотишле всичките госте, тие принеле едене, пиене и седнале да вечерят. Като са навечерале, тие са зафанале в разговор. После малко станал господарат, повикал жената си настрана и й пошушнал: "Хайде сега да поканим момчето да ни стане зет." После малко седнале и пак са зафанале в разговор. Разговарале дълго време и в разговорат им господарката погледнала към мъжат си и му рекла: "Щеш ли, господине, да направиш момчето за зет? Аслъ сме са научиле с него, както и той с нас, па си го и обичаме. Ха, да го оженим за нашата Севда (любезната ни дъщеря). А и други деца си немаме, па и момата ни го иска. Ха, да ги оженим, аслъ си са и пърлика." Господарят му помислил малко, па рекал: "Аз склонявам на това. Аз си обичам момчето и си го знам като свое чедо. Да го попитаме. Ако склони и ако се обичат и искат с нашата мома, да ги оженим. Тогава сичко ще е негово и сичко ще баде в техни раце." Поканиле момчето и го попитале, склонява ли да им стане зет? А той помислил малко, па им рекал да го остават ден-два да помисли, па тогава ще им отговори. Момчето мислило първия ден, но се му се не щело да земе дъщеря им; и на втория ден казало на господарете си да го пуснат за неколко деня да отиде в родния си град и като са върне, ще им отговори. Момчето земало сребарната си чашка, станал, отишал в родния си град и вече са не върнал.

Тамо момчето седело дълго време и един ден земало чашката си, гребло вода, изсипвало злато, та направило един куп. Земало, та продало от златото, та си купило едни много хубави дрехи; купило си един много хубав конь; купило много хубаво седло и юзди и един ден зело, та ги позлатило; седлото, юздите, зенгиите, сичко позлатено, та светело като слънце.

Един ден станало, пременило са хубаво, качило са на коня си и излязло на расодка. Като вървяло през града, секи го гледал и са чудиле: кой ще да е тоя? Като изляло от града, състигнала го една колесница (файтон). В колесницата имало една бабичка и една възрастна и много хубава мома. Като го пристигнале, бабичката и момата го изгледале от петите до главата, па си заминале, отишле до някаде и са върнале. После малко са и момчето върнало подир тях. Колесницата са спряла близо до града. Слезнале бабичката и момата, отбиле са на патя при една друга бабичка, която седяла на един зелен и голям стол. Бабичката с момата попитала другата бабичка дали знае и познава това момче, което наскоро заминало с позлатените юзди и зенгии на коня му, което ишло и било близко до тях? Бабичката им казала, че го не знае, и тя седяла, гледала и са чудила, кое ще да е това момче? След това момата и бабичката качиле са на колесницата си и си отишле. След малко стигнало и момчето, отбило са и то при втората бабичка и я изпитало: "Бабо, кои са тие, които слизаха от колесницата и ви казваха нещо?" Бабичката му казала, че момичето е царската дъщеря, а бабичката, която беше с нея, й е леля. И му казала, че и тие питале зарад него. Тогава момчето извадило пет жлътици, дало ги на бабата, качило са на коня си и си отишло.

В това време биле са сабирале войскарете (новобранците) и то, момчето, искало му са да отиде войник. Записало са в войскарете и облекло са в войнички дрехи. Тогава то зело с пари, та отплащало на главатарете си, та по-скоро да са изучи и да може да стане главатар. В неколко време ватре момчето са изучило добре и подир малко го повишиле главатар (офиц.). Един ден заповедале на всичките главатаре да се приготват и да се облечат в хубавите си дрехи, защото наскоро бил имения ден на царя, та всичката войска щяла да иде пред царския сарай, на алай. Той тогава зарачал, та му направиле саблята саде от злато, пуловете дека що требало, направил само от злато. На другия ден бил праздника на царя. Като излезле на тържеството, сичките го виделе и са почудиле. Но царят, щомто го видел, остале му очите в него. Щом се свършило тържеството, царят заповедал тоя военен главатар (офицерин) да го доведат. Като го довеле, царят го много обикнал и го оставил да му бъде телохранитель (адютантин). Тук това момче станало телохранитель на царя и седяло длъго време при него.

По едно време са влюбиле с дъщерята на царя. Той купувал много скъпоценни неща, та й ги подарявал. И еднаж той поискал да му изпълни желанието..., но тя не пристанала на това. Тя не знаяла, че любовника й има чашка, с която да гребе вода и да изсипва злато. Еднаж тои пред нея гребнал с чашката вода и изсипал злато. Тя, като го видяла, почудила са и го попитала, от дек е зел тая чашка и след това тя му са помолила да й я подари. Но той, като й разправил, как и отдека я е зел, й казал: "Ако ми направиш волята,.. ще ти я дам." Тя са позамислила, поодила из стаите, тук, таме, дошла при него и пристанала да му направи волята... След това той вече й дал чашката и след неколко време тя са познавала, че е трудна. Царят, като узнал, че дъщеря му е трудна, той искал на местото да я убие, но жена му, царицата, не дала. Един ден царят събрал сичките големци на съвещание да решат, с какво наказание да накажат дъщеря му. Едни казвале да я обесат; други казвале да я затворат в темница; трети - да я намажат с катран и да я запалят, а пак младия царски телохранитель (адютантин), като виждал, че той е причина на това, казал така: "Дету ще я колим, бесим и горим, аз бих казал, най-хубаво ще направим така: да направим един ковчег, да го обковем хубаво, та да не влиза ватре вода; да я турим ватре, че да й дадем ключа, та да са заключа отватре; па да я пуснем в морето; ако има късмет да живее, да я изкара водата на некое сухо место, да отключи и да излезе, па да тражи средство, та да живее; ако ли пак нема късмет да живее, то това наказание й стига."

И така сичките са согласиле на неговото намерение. Зеле, та направиле един сандък, засмолиле го да не пуща вода, туриле царската дъщерка ватре, заключила са отватре. Земале тогава сандъка и го занеле при морето и още я потикнале в морето. Баща й казал: "С това наказание аз та наказвам. Ако имаш късмет да живееш, водата да та изкара на някое сухо място. Тогава излез, тражи си колая и живей - от мене просто да ти е." И я тикнал в морето.

В сандъка царската дъщеря се са молила на бога да я избави от морето. След неколко деня водата я изкарала на сухо. Тя, като усетила, че оттам ще са избави, отключила сандъка и вече са видела на сухо. Тогава тя поблагодарила богу за дету я е избавил, Зела тогава сребарната си чаша и тръгнала покрай морето. Отишла във един малък градец, който бил близо до морето. Седнала край морето, извадила чашата и зела да гребе вода. Гребала вода и изсипвала злато, додето изтрупала цял куп. Зела златото, продала го и купила едно много голямо място край морето. Наловила дулгере и в малко време направила един голям и много хубав палат, наоколо се с чешми и с бахчии. Като направила палата и наскоро добила момче. Един ден, като стояла пред един пенджур, зела детето си и са замислила за любовника си, как ли е и дека ли е сега? Токо в това време видяла, че се задал един каик и застанвал наблизо. Тя видяла в каика един човек, пърличал също като на любовника й. Тя заповедала на слугите си да викнат тоя човек. Слугите го викнале и го завеле при нея. Тя, като не можела да го опознае от пръво, запитала го, отдека е бил и дека отива? Той й казал, че бил при цара и седел при него много време и биле са либиле с дъщеря му и за любовта той й дал една сребарна чаша, а тя му обещала и дала честта си. И после, като са научил царят за това, фърлил дъщеря си в морето, а него го изпъдиле и той като немало, какво да прави, тръгнал по морето да я траси. Додето той й разказвал, тя едвам са удръжала, докато той й изказал сичко. Па тогава му казала: "Аз сам тая, същата, дету ма хвърлиха в морето и с твоята чашка, дету ми я даде, направих тие палати и тие неща са наши. Ету и мажкото ми детенце, дету го добих от тебе."

И така тук двамата либовници се изнамериле и останале да си живеят мирно и преспокойно. И така тук тие двамата младенци се прочуле най-богатите в тоя град.

След това в тоя град зеле да се преселуват от сякаде и в неколко време градат станал ем голям, ем хубав. И така града са прочул на сякаде, че станал голям и хубав. Един ден богаташите, т.е. двамата младенци поканиле царят да им додат на госте. Тогава царят рекал: "Я чакай да отида да вида, какав е станал тоя град, та толко го хвалат ората." Царят и царицата тръгнале и преди да стигнат в града, двамата младоженци позлатиле целия пат, дету щеле да минат царя и царицата. Двамата младенци, като чуле, че ишал царят, тие излеле накрай града, та ги посрещнале. Дошал царят с царицата и като виделе позлатения пат, та са почудиле и рекле: "От дек са зе и как са позлати толчав пат?" Двамата младенци завели гостете в палата им. Двамата си пърличале много един на друг. Един ден дъщеря им, която я не познавале, преоблекла са в мажки дрехи, турнала и мустаки, свила и косите, и като седела в една одая, влела царицата и зеле да са разговарят. Царицата попитала: "От дек имате толко богатство?" Дъщеря й я погледнала и усмихнала са, па бръкнала в джеба си, извадила сребарната си чашка, зела да гребе вода и да изсипва злато, и рекла: "Ог тая чашка ни е сичкото богатство." Царицата, като видела това, тя се смаяла и рекла: "Тая чашка дай ми я мен, па каквото искаш, това ще ви дадем." Тогава дъщеря й рекла: "Щ ти я дам, ама ако ми направиш волята... Друго, каквото да ми даваш, не ща." Царицата помислила на това, па станала, отишла при царят, разправила му за чашката и му казала, че поискала сребарната чашка да им я подарат, но младия момък й казал, че тя ако му направи волята, ще им я даде. На това царят помислил, па рекал: "Е, какво би имало от това? Направи му волята, та да земем чашката. Такава чашка никой няма и никаде са не намира." Царят като казал това, царицата отишла в одаята при преоблечената си дъщеря. Саблекла си дрехите и са приготвила да му направи волята. А дъщеря и, която била в мажки дрехи, а под тях женските, саблекла мажките и остала на женските. Тогава казала на царицата, майка си: "Майко, аз сам дъщеря ти, дету ма фърлихте в морето. Аз са избавих. Аз като бех мома и кога бех у дома, либехме са с оня хубавец. Той ми даде тая чашка, а азе му дадох честта си... Той е сега в оная одая при баща ми. Вие сте стари, родили сте ме, па са лажете, а камо ли ние, че сме млади и че тогава аз бех мома и аджамия!..."

При тие думи царицата паднала в несвест, паднала на колене пред дъщеря си и искала прошка. Тогава дъщеря й отворила одаята, повикала баща си с либовника си. И баща и, щомто дошал и познал, че това е дъщеря му, паднал и той в несвест, паднале и двамата на колене пред двамата младенци, признале са, че сгрешиле и искале им прошка, задету им са прегрешиле.

След това царят, царицата и двамата младенци върнале са в царския си палат, дето венчале двамата младенци. След това царят им аризал сичкото си царство. И така младия телохранитель станал царски зет и наследил царството на деда си.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.