263. СТАРЕЦЪТ, СИНОВЕТЕ МУ И ДЪЩЕРКА МУ

Том 2: Приказки и предания

Един старец имал три синове и една дъщерка, па ги е заклел, като приомирал: който дойде най-напред, нему да дадат дъщерка му.

Дошол един орел, та я е посакал. Най-младио му я е дал. Момата се качи на орело, та я отнел. Минало три години, откак я е отнел. Бракята се сговорили да идат, да я трасат. Одили, одили, та отишли в чуждо царство, па замъркнали една нощ, наклали огин. Младио бил учен. Като заспали, малкио, като си чел една книга, дошла една хала, па се улавят, та се борили. Момчето надвило на халата, та я сосече и оно потече от халата кръв, та надлело, та им угаси огино и они двамата бракя си спат, без да знаят, че е станало такова нещо. И тоя. младио, видел отсреща, че гори огин, та търгнал да иде за огин. Вървел, вървел, отишал при огино. Като придел при огино, той видел, че заклали девет крави се ялови, в един казан ги варили. Тийе се надигали, като пришел, тия рекли: "Хайде да го убиеме." Един рекал: "Чекай да го накараме да отвади оt огино казаньо, да си земе огин." И он го дигне с малкио пърст, та си зе огин и па земе казаньо с малкио пърст, та го турне пак. Тогава халите рекли: "Не закачайте го, защото ния сме девет душ, та зорле го дигаме, а той самичак го дига с малкио пърст." И той, като си зел огин да носи при бракята си, огин да кладе, то си е било се една нощ. Намерил една бабичка, теглила две нишки. Той рекал: "Какво чиниш, бабо?" - Белата нишка опина да се самне, а черната смотала. А той казал: "Опинай черната, за да е нощ, че имам работа, за да си свърша." И тя опела черната нишка да станало нощ и той си търгнал да отишал. И тия (бракя му) си спат още. Той наклал огин и зел да си чете книжката. Ето дойдоха до седемдесет души хайдуци, та ги попитал: "Каде сте търгнали?" "Ще идеме да губиме царо." Той казал: "И я ща да ида с вас."

Вървели, вървели и отишли до царевите сарае. "Чекайте да набия пироне, та да влезем" - им рекал. Той набил пироиете и казал пак: "Чекайте да влезна я най-напред." И той влезнал напред и седне, кой ка влезне, той го сече и посекал всичките седемдесет души. Па влезнал при цара и царо бил заспал, а виделото си горело. И една змия се пущила низ стената да го клъцне между двете очи. Он извади ножето, та муха с ножето през змията, та забол ножето в стената, па си излезне, та си отишал при бракята си и пак зел да чете книжката си, и оно се съмнало.

И царо се събуди, погледнал, над главата му змия забодена с ноже в стената. Излезне на ванка, седемдесет души изсечени на дворо. Царо рекал: "Какво ли е това нещо тук?" Събрал сичкио народ, та направил една чешма, секи да се омие и да прикаже една приказенка и царо ще се сети кой го избавил от змията. Дошло ред и на тия тримата бракя. Отишли. Омили се двата по-старите и приказали по една приказенка. Царо се не досетил нищо от тия двамата, а тоя младио казал: "Ния бехме търгнали да дириме сестра си. Замъркнахме една нощ на едно место от седемдесет душ хайдуци и попитах ги: "Каде сте тръгнали?" - Казаха: "Ще идем да губиме царо." И я казах: - И я ще ида с вас. - Отидохме при царевио сарай. Тогива влезох я напред в двора и кой ка влезне, я го сасеча, изсекох всичките. После влезнах при царо и змия му се спущила низ стената да го клъцне в очите. Я зех, я мухнах с Боже в стената." - И тогива царо казал: "Ще да бъдеш венчан за дъщерка ми." И тогива го зеха, та в царски сарай венчали го за царската дъщерка. Станало сватбата. Той (царо) казал на войската: "Секи зето да вардите повече от дъщерка ми да се не изгуби." Като било сватбата, през деньо дошал един арапин. Като си яздел коня и носел в рака китка, той казал: "Пуснете ма да арижа тая китка на невестата." Той пришел да ариже китката на невестата и като да му цалува ръка, той я дръпне и иаправил се на орел, та я отнел в облаците. Това било хала. Тогива казали на царо, че отнело хала дъщерка му. Царо казал: "Зекь ми да не изгубите, жена ще му намера, само он да е тука".

Минало са е, що са е минало, ще иде да си дири невестата, та вървел, вървел, отишал в едно село, влезнал в една каща. В тая каща била сестра му. "Ела, братко, да те скрия в девет земници, че ще доде халата, та ще те убие." Заключила го в деветте земници и отмивала му стапките с вода. Дошел халата, а она го пита: "Да доде старио ми брат, какво ще кажеш?" И халата казал: "С душа ще го разкъсам." - "А стреднио да доде, какво ще кажеш?" Он казал: "И него ще така." - "А младио да доде, какво ще речеш?" Он рекол: "Кам него, да доде, с него да пиеме и да ядеме!" Она казала: "Он е тука." - "Нек излезне да пием и да ядем, да се не бои." Он излезнал, та са три дни яли и пили, па се тогава попитали: "От где си така изпаднал, та си дошел?" Он рекал: "Вчера беше ми сватбата и един арапин доде, та ми отнесе невестата." И они казали: "Она е у комшиите ни." Казал зет му: "Да свиеме дивите коне, да хванеме едно конче, да го возседнем и ще я земем, та да я отнесем." После хванали едно конче, та го возседнали и зели нея, та бегали и отишли при царо.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.