Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

262. СИРОМАХИЙТ ЧОВЕК, МОМЧЕТО МУ И ДЯВОЛЪТ УЧИТЕЛ

Том 2: Приказки и предания

Един човек имал едно момченце, па го повел в друг град да го даде на занаят. Като търгнъли, вървели, вървели, па съгледали едно кладенче до пътя. Стареца рекал на момчето: "Сине, хай да починеме дотова кладенче, зaщото ми се досади." И седнали. Стареца, като да седне, рекал: "Ох!" И един човек изкокнал при него и рекал: "Защо ме викаш?" - "Я те не викам, но си рекох "ох", защото ми се досади." - "И мене викат "Ох"" - отговорил човека, па зел да го запитва: "Старче, каде си повел това момченце?" Той рекал: "Ще го вода некаде на занаят да го дам." А човека рекал: "Дай го мене на занаят, я ща да го изуча." Той рекал: "Да ти го дам." - "Дай ми го. За три години ща го науча, ама да не дохождаш, доде се минат три години." Стареца го оставил и си се върнал назад.

Като се минъло една-две години, домилело му, та не можал да утърпи до три години, та утишал при кладенеца и рекал: "Ох!" И оня човек изкокнал. Стареца попитал го: "Поизучи ли се момчето?" Той рекал: "Не може нищо да научи." Тамо, дето момчето седело, имало едно момиче. Момичето му рекло: "Татко ще те пита, научи ли нещо? Ти да речеш: не сам нищо научил." Стареца си отишал.

Като се минало трите години, стареца дофожда при кладенеца и рекал: "Ох!" И човека излел и рекал: "Сега ще си го водиш, ка не можа да научи нищо." Той като да му го изведе, момичето му рекло: "Ти земи това лико и си го носи се с тебе."

Като си търгнали по пъта, едни турци търгнали били по лов. Момчето рекло на баща си: "Тате, я ще да стана на един палаш и ти ме вържи с ликото и ме води." Като го водил по пътя, изпаднал един заяк и той пуснал палаша и хванал заяко. Като го видели турците, рекли му: "Продаваш ли тоя палаш?" - "Продавам го" - отговорил стареца. "Колко сакаш за него?" Той рекал: "Пет жълтици ще ви зема за него, ама ликото си не давам." И тия му дали пет жълтици, а ликото си зел той. Тия го вързали с римик, па си отишал стареца. Тия завели си палаша. Па видели един заяк и тия го пущат, и то се затръкне по него, па се ударил от едно дърво, като тичал, и умрел. Турците зели да се ядосват, па го махнали тамо, та си отишли, а той стане, та стигне баща си и си отишал дома.

Момчето рекло на баща си: "Тате, хайде, я ще да стана един зелен хат и ти ме закарай в Цариград, та ме продай, защото тамо са коньете много скапи, та си земи пари." И той рекал: "Хайде." И станало момчето на хат и му се качил баща му, па отишал в Цариград и го изкарал на пазар. Един търговец се хванал за него и попитал го: "Колко пари сакаш за него?" Той рекал: "Педесе жълтици, ама ликото си не давам." - "Още педесе ти давам, ама и ликото да ми дадеш." Той въртел, сукал, нема каке, дал за ликото 100 жълтици и го зел без ликото, та си го завел дома вързан тамо и го не изкарва никаде. (Търговецо бил дяволо. Той имал и момче.)

Па се направило сватба. Момчето му рекло: "Тате, дай ми коня да ида на сватбата с него." - "Не мож да го яздиш." - "Мога, не ма страх." И той му го дал. Той го стегнал, качил му се и отишал на сватбата. А и баща му отишал да гледа. Той (момчето) го карал ту пред сватбата, ту по нея, па го пуснал на бег с още другаре да видат кой ше варне. Коньо се направил на галаб, хвъркнал. А и на момчето баща му (търговецът-дявол) се направил на сокол, та като го погнал, гонил го, гонил. Като немало де да падне, паднал на царската дъщерка на ръката, та се направил на пърстен, а оня станал на златар и продавал пърстени: "Хъ, нови за вехти" - викал. Тя рекла: "Чекай да си дам и моя пърстен, че сам го намерила, да го мана за нов."Като го позна, тя го пусти наземи и станало на просено зърно. Златаро станал на петел и зърното стана на лисица и изеде петело.

 


Буковец, Искрецко, дн. Свогенско.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008

Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.