|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
258. ЗМЕЙ И ЛАМИЯ В Скопийе населението вярва, че съществуват змееве и ламии; че те са в постоянна борба лятно време едните с другите; че първите от тях са пазителите на сеитбите, а вторите, техни разрушители. Според вярванието, както змейт, така и ламията се раждат от человеци, първийт от добри и богоугодни родители, а ламията напротив - от някои угурсузи, зли. Змейт е мъжко дете, а ламията момиче. Те имат крилца под мишниците си, нъ само праведните хора можели да им ги видят. Както змейт, така и ламията се носели в корема на майка си не деветь месеци по обикновенному, а 15, 18 или и 20 месеци. Населението говори с симпатия за змеевете, а мрази ламиите. Ролта на змея и на ламията е следующата: През лятото, обикновено, когато житата растят и преди жътва, щом времето се развали и захване да гърми и вали, тога ламията (била тя още детенце в люлка или възрастна жена), като пакостница заспива и духът й търгва низ нивите, за да съсипва житото. В същето това време и змият (още дете или вече мъж), за да запази берикета, и той така също заспива, а духът му отива да преследва духа на ламията. Щом тези два духа се срещнат, гдето и да би било вече, подкача се ужасна борба между них. Ламията се бои от змея и щом го види или усети, тя хвърква из облаците. Нъ и змейт не я оставя на мира, а я преследва до гдето я стигне и я смаже от бой и я накара да се завърне у дома си. В времето, когато става тая борба, тога най-вече гърми и се святка. Вярва се още, че ако би някой да преобърне или премести детето-змея, когато спи и духът му е из облаците, от като се завърнел този последний, не щел бил да познае тялото си и в такъв случай змейт умирал. През времето, когато става борбата из облаците и по нивята, тялото на спящия змей се обливало само в пот и от седне детето-змей се усещало уморено през два-три дни наред.
Скопие - Македония.
============================= Други публикации: |