|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
257. БОЖИЕТО ПРАВОСЪДИЕ И ПРОВИДЕНИЕ Едно време си бил един много богат, а съвременно праведен и твърде благодетелен чсвек. Сиромасите и оскърбените у него намирали утешение и подпорка; гладните и голите от него получавали залък хляб и дрехичка; вдовиците, сирачетата и страждущите у него нахождали защита и подслон. При всичко това, по неизвестни причини, в последне време той изпаднал от богатството си, осиромашел и се нуждаял за залък хляб да прехрани собствените си дечица. Сега той, ужалян, ухилен и замислен за бедството, в което изпаднал, зел да размишлява: кои са били аджиба причините на осиромашвението му? Причини явни нямало. Казвал си сам с себе: "Да съмь прегрешил нещо богу с някое престъпно действие? - Не! Да съм направил некому някое зло? - Не! Какво ли зло съм сторил, та що ме сполете такво бедство? От друга страна, гледам, че людье злодейци живеят охолно и богато; людье, автори на най-зли престъпления, ликуват и тържествуват, а аз, сиромах, който съм се пазил да не настъпа и на мравата, страдая толкова незаслужено, търпя и за насъщний хляб, когато у мене толко бедни челяди намираха прехрана и препитанието си? Коя е причината?" Така като размишлявал, достигнал и до съблазнта да се попита сам себе си: "Има ли божие провидение и правосъдие или светът е един сляп и случаен материялизм и нищо повече?" Като продължавал така да размишлява и да се пита, осиромашений богаташ заспал или по-добре възнесъл се умствено в неизвестни пластове на въздуха и сънувал един страшен сън, следуюший: На съне му се представило, че уж той търгнал да пътува дълъг път. Като търгнал по пътя, пристигнал го един калугер, облечен в църни, калугерски дрехи. (Той бил ангел, както се вижда от по-нататъшното разказвание.)
неуточнено; превод от гръцки. Забележка: "По-натам разказът продължава съще така, както е описан в българский вариант, № 109, с малки някои и маловажни изменения, та дури докрая, където липсва оная му часть, дето се говори за събиранието листята и цутът от дръвята, и преобръщението им в пари. В забележката на прик. № 109 е казано, че същата приказка, малу по-инако, има я и на гръцки язик. Ето тая приказка в превод от гръцки, доколко тя се различава от българский си вариянт."
============================= Други публикации: |