251. ЖЕНСКА ХИТРОС

Том 2: Приказки и предания

Едно момче селанче отишло на тугина во еден град и търгнало по чаршия да барат работа. От дукян на дукян позастануало и дошло до една берберница, та застанало да се обгледуа на големото огледало, що било во берберницата. Берберо, бидейки без работа, го викнал момчето в дукян и го прашал, от каде йе и що йе. Момчето му кажало, оти йет от далечно место и дошол во той град, за касмет да барат некоя работичка. От коа го изпрашал арно, арно, и го познал, оти било многу просто, за да можит да го излажит и да добиват со него, преесапил со умот нещо. Бидейки момчето било тамам навреме во годиньето, во снагата маж четворен, во лицето како некое тетовско яболко, цървен и бел, во вегите калеш, како некой най-калеш брав, му рекол берберот: "Момче бре, еве ти си дошол на тугина, за да бараш некоя, каква да йе работа. Ай послушай ме мене, що ке ти речам да работиш и да спечалиш со лесно пари, ама тоа треба да знайш, що ке спечалиш денеска, ке си го делиме - све яз ке ти купуам най-убай алища. Ай послушай ме, бре момче, за да речиш: бог да прости от мене некогаж." - "Арно, майсторе, бидуа, - му рекло будалестото момче. -Яз ке те слушам за се, що да ми речиш, само кекоя паричка да спечалам, да йе пратам на майка, на вилает." - "Е, лели така, трай душо. Сега ке видиш, колку пари ке спечалиме. Дай сега да те обричам и острижам, и да те отнесам (отведа) в чаршия, да ти купам еден кат убай алища" - му рекол берберот и го обрикол, го променил, та го напраил како некой зет, да ти йе мило да го гледаш. От кай що беше само от себе лично, и от коа го спастри берберо со бриченьето и стриженьето, со убайте алища го промени, другар немаше како него во градот - кой да го видеше, ашик се чинеше. Го зеде по себе и го отнесе кай една чешма, та го отурдиса да седни на еден камен, що си переа жените алйщата: "Седи овде, момче, - му рекол берберот, - и на секоя жена, що ке дойт да залеит вода от чешмата, арно да йе со пулиш в очи и ке се чиниш мукает, коя ке ти мавнит со рака, стани и оди по неа дома йе. Ако ти речит нещо да й сториш некой измет, дури не ти дайт две раце пари да не му праиш изметот."

От коа седнало момчето на камено, ватиле да идат жени и секоя ке му се изпулела арно на негоата убаина. Во истото време и той му се пулел на сите в очи со ред. За пакос, се погодила една жена и му мавнала со рака. Станало момчето и назорум, назорум пошло дома й и зел еден гърс пари, та му 'и отнесол на берберот на дукян, та си 'и делиле наполу. "Е, момче, али виде, коа ти рекоф яз, оти ке спечалиме пари? Ами, от коа те изпущи жената, що ти рече?" - "Ми рече пак утре да пойдам и пак ке ми дайт еден гърс пари" - му рече момчето. "Ами на кое место й беше портата, бре момче?" - "Портата й беше, май сторе, до фурната от десна страна, коа да влегуаш внатре." - "Ами, коа влезе во дворот, що имаше, бре момче?" - му рече берберот. "Имаше една голема лозница и под лозницата чешма со две шопурки, ама не течеше вода" - му кажа момчето. Кога чу тоа, берберот го изеде змия, чунки, според како що му кажало момчето, негоата кукя беше била и негоата жена му дала пари на момчето. "Ах, проклета жена, що си била - си рекол со умот. -Чекай, я що ке ти напраам, ако те ватам на той ред, що си кинисала!" Утрото рано го изпущил момчето да ойт пак кай жената, що го викала и той сам търгнал по него да видит дали вистина йет кай него. Кога приблизало момчето до портата негоа и влегло, беше се зачудил берберот, чунки си я знаел жената си най-чесна от сите жени во градот. Търчаница пошол до порта, турнал да я отвори, чунки била затворена, склукал, що да можи, на портата. Кога чула жената му, оти приклукала портата, го завиткала момчето во една ругузина и го изпраила во еден кьош да стои, без да мърда. "Молчи, - му рече, - момче, дури да го изпратам чоекон, що идит." От коа го услагади, излезе, та я отвори портата. Налутен берберот, затворил портата наклуч и грабнал едно дърво, та ватил да бара вамо, тамо, низ кукя. Секаде барал, нигде здраво место не остаил, жива вода се изтопил от мака, що му беше, дека не можеше да го найдит. "Море, домакине, - му рече жената му, - що си денеска на овой хал? Що бараш нещо? Я кажи ми мене, белким яз го знам?" Той сбор не му даат, саде туку барат и никако не му текнуаше да побарат во рогузината. Виде, не виде, оти нищо не найде, пак се престори и си рече со паметта да не не йег во негоата порта. Молчейки, си отиде на дукян да го чекат момчето да дойди и да му кажи, кай беше. От коа го изпрати мажа си, берберицата го изваде момчето от ругузината и го изпущи пак со еден гърс пари. "Така де, ъ, момче, виде, оти ке спечалиме пари со овой маривет, що те научиф?" - "Море, арно, майсторе, сполай ти колку за тоа, - му рече момчето. -Туку да знайш, що зорт сум видел денеска?" "Що зорт виде, бре? Я кажи ми да те чуям?" - "Зорот беше голем, майсторе. Туку жена дильми жив гяол йет. Яз от коа влегоф внатре, туку склука портата и тая бърго-бърго ме завитка во една ругузина и ме изпраи во еден кьош. "Трай тука, ми рече, дури да го изпратам чоекон, що ке дойт." Чоекот беше бил мажот йе. Зер беше подразбрал троа, тики грабна едно дърво в раце и вати да барат низ сета кукя. Нигде место неизбарано не остай. Арно, ама во ругузината не му текна да побарат, да ако беше ме нашол, пците хало ке ми го ядеа, майсторе. Ете той страф сум ти превидел, майсторе. Да коа бара, бара и не ме найде, си отиде и жената му ме изваде от ругузината, та ми даде пак една гърс пари и ми рече, утре пак даодам." Кога чу берберот тие сборои, како не кой куршум да го удри, ни църна, ни бела не рече. От що мака му дойде, молче и мисли за утрото, како да й прайт на жената си.

Утрото го прати момчето пак да й пойдит на жената му и той пак търгна по него да видит дали вистина ке влезит во негоата порта. Кога видел, вистина во негоата порта беше влегол. Пошол до портата и склукал. Едно чула жената му и го скрила в оджак, му отворила портата на мажа си и пак той търгнал да бара. Барал, шуркал, место здраво не остаил неизбарано. За в оджак не му текнало да побарат. "Море, домакине, - му рекла жената му, - що вака праиш вчера и денеска низ кукява?" -"Како, що вака праам, мори курво? Камо го момчето, що влезе сега бъргу овде, морй?" - "Боже, боженце, сполай ти тебе! Да що му го зеде на мойо домакин умот! Море, домакине, море душко, не чини се како дете и не влегуй во греф да ме земаш на душа, бре. Дали за вака ме знайш мене, бре домакине! Немой, а домакине, не чини се аджамия, не вагяй си на стопанката име, за да ти се бият шега свето. Оти светот тоа чекаат - сам да си изваиш некое име лошо, тики чекай се после. Та за тоа ти велам, ой ми си на дукян и чуф, не чуф, видоф, не видоф!" Виде, не виде пусти бербер, си отиде на дукян. Берберицата го изваде момчето от оджак и пак беше му дала една гърс пари и беше му нарачала за другио ден да й пойдит.

Момчето си пошло кай берберот, на дукян 'и му и дало парите, шо беше му 'и дала берберицата, и му рекло: "На, майсторе, париве, що ми 'и даде жената, туку и денеска мажот йе дойде, зер пак некой му кажа, що вака туку ме бастисуа. Сегде, майсторе, побара, саде в оджак не му текна, тики куртулисаф, оту ако беше му текнало да надзри, ке ме найдеше, тики пусти кьотек, що ке ядеф, господ да ми беше на помош." - "Ами, от коа те изпущи, бре момче, що ти рече жената?" - "Ми рече па да одам утре, майсторе."

Утрото пак пошло момчето и кога склукал на портата берберот, берберицата го скрила момчето в ковчег. Влегол внатре берберот и ватил да бара. Како бара, како бара, здраво место не остаи, а не му текнуа в ковчег да побарат: "Ах, - си рекол - али до овде жената ми да ме слепеит гьоз-гьоре мене? Яз кукява ке я горам, ама сега не ке остаам за назад!" Отърчал в гумното, зел слама и я подпалил кукята от сите четири страни. Спискала жена, брате мило, коси корнит и мажа си го колнит: "Море мажу, море улав мажу, да що йе оваа твоя улавщина да си гориш кукята ич за низаощо? Ами, ако си гориш твоята стока, защо ми гориш и моята, що сум си я донесла от кай татка ми, цел ковчег со руба? Я ела, да не дойш и да небидиш, барем ковчегон со мойте алища да го извайме. Барем мойте алища да 'и куртулисаме, за да не те терам утре нови да ми прайш!" Кога 'и чу тие сборой берберот от жената си, отърча и го грабна со жената си ковчего со алищата (ама и со момчето внатре), та го куртулисаа. От кога догоре кукята, со рече берберот со умот: "Е, и кукята си я изгореф, ама и на жената доак му дойдоф. Со мене нека мърда, ако можи!" Си отиде на дукян и се раатиса. Не би час, ете го момчето. Кога го виде, во чудо се виде. "Ейди, майсторе, уще троа ке изгореф, ако не ме изваеше мажот йе от жената со ковчегот, кога я запали мажот йе кукята." - "Ай, момче, бегай си от кай що си дошол, оти яз, що бараф, си найдоф" - му рекол берберот.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.