245. ЦАРСКАТА ДЪЩЕРЯ ЧУМА ИЛИ ЛАМЯ И НАЙ-МАЛКИЙ И БРАТ

Том 2: Приказки и предания

Едно време на един цар му са родило дете (момиче) и щом са родило детето, същата нощ измреле на цара сичките коне, що имал. На вторият ден цара купил други толкова, а първият син на цара отишел да варди конете, но и тия умреле, а той не видел нищо. На третият ден царат купил пак толкова коне. Вторият син царски отишел да ги варди, но и той нищо не видел, а конете пак изумреле. Четвъртият ден царат купил пак коне. Най-малкият син на цара пожелал да иде той да варди конете и царат го пуснал. Той отишел в оборат при конете и легнал в яслите, но си турил под главата тръне, че като задреме и трънето ще го бодне, че да не може да са успи.

Като седел, в полунощ му са видело нещо като пиле на прозореца и той като махнал сос саблята и то избегнало. Но той като погледнал в яслите и намерил един пръст от малко дете и шава. Той го зел, но конете останале живи.

На утрента царат са зарадвал много, че останале конете живи, а момчето отишло при майка си и майка му рекла: "Сине, чекай да вида, какво прави детето, че не е са сабуждало от нощеска". Като го извадила из люлкята и го разповила, като погледнала и рекла: "Сине, я ла, ка нема на детето малкият пръст от десната рака?" И то рекло: "Мамо, я като вардех нощеска конете, намерих един манечак пръст". И го извадил. Щом го принесал до раката на детето и той тоз час се лепнал на раката на детето и не са познавал, че е бил отсичан. И тия са оплашиле и виделе, че това дете е било чумата и то е морило конете. И се сговориле с майка си да бегат оттамо и да не казват никому. Но рекла царицата на сина си: "Сине, иди, открадни от баща си само чесния кръст и саблята с лукавия камик". То отишло и откраднало саблята и чесния кръст и бегале с майка си, а детето оставиле в люльката заспало.

Като отишле на едно место, там намериле един палат. И като влеле в палата, намериле четиресет змеюве. Змеювете като ги виделе, пуснале са на тех, но той като извадил саблята, та ги изгубил. Само един са скрил в герана, а той го не видел. Тамо оставил майка си да седи, а той отишел по лов. Но пак намерил един палат. На този палат портите до толкова биле тежки, щото четиресет души змеюве отварале ги и ги затварале. Той като зел кръста в рака и саблята, и портите са отвориле сами. Като влезал ватре, намерил една мома, че светела от убоста си като слънцето. Тя била Доня гюзелийкя. И тя го разпитала: "От какво ти е толкова силата, че тези порти ги отвараха и затвараха четиресет души змеюве?" Той казал: "От саблята и кръста. Я избих тия змеюве тамо и оставих майка си да живее".

Вов това време, кога е бил той при момата, змея излезал при майка му. Но като бил много убавец, майка му го харесала и искале да са земат, но не смейеле от сина си. Змея рекал: "Ти, ако искаш да са земем, ти са направи на болна и кажи на сина си: "Сине, присани ми са да идеш в балканя. Тамо има расланчета манечки, да ми донесеш едно да го вида, я ща оздравея." И расланя ще го изеде и ния ще са земем." И тя склонила да изгуби сина си, та да са земат сас змея. Сина й като си дошел и намерил майка си, че лежи, той я попитал: "Защо лежиш, мале?" Тя му казала: "Болна сам, сине. Но ми са присани да идеш в балканя, да ми донесеш едно расланче живо да го вида, я ща оздравея." И той отишел при момата и й казал каквото рекла майка му. Тя го попитала: "Колко змеюве приби?" Той казал: "39 змеюве." И тя видела, че един е останал и той я научил майка му да са прави на болна, но си замлъчала и му рекла: "Земи моя кон и като идеш тамо, ти земи сичките расланчета; че ако земеш едно, расланя ще та стигне и ще та изеде и ще си го земе. Но ти земи сичките и като та наближи майка им, ти остави едно и па бегай. Тя ще иде да го остави на гнездото и па ще та стигне. Ти тога остави и другото. И така ще можеш да донесеш едно тука." И царския син зел нейния кон и отишал и намерил четири расланчета, но майка им немало. Той ги зел сичките и побегнал. Но тя, като дошла и видела, че ги нема, се пуснала по него. Той, като чул, че пищи, оставил едно на патя. Расланя го зел и го занел на местото си и па го стигнал, додето царския син едвам избегал с едно и отишел право при момата. Но, като са отрошил, легнал да спи. Момата зимала расланчето, та го скрила и му дала едно котре също като него, та го занел на майка си. Тя го видела, но уж не можела да оздравее. И змея я научил да каже, че имало на едно место самодивски любеници, да иде да й донесе една, тя ще оздравее; а то било само да го покасат самодивите. И той отишел при момата и й казал. Тя му рекла: "Земи моят кон и иди. Но като връвиш в патя, тия ща та молат тоя оттука, оня оттам, но ти да не посегаш и да си млъчиш, че ща та покасат. А гледай, дека са спре коня, ти са наведи между ушите му, откъсни една любеница и са връни, но надиря да са не обращаш." И той свръшил така и са върнал при момата, и пак легнал да спи. Момата зимала, та променила любеницата и дала друга, също такава, та я занел на майка си. Но тя казала: "Синко, присани ми са, че има на едно место жива вода. Да идеш да ми донесеш." И той отишел при момата и й казал. Тя му рекла: "Земи моя крилат кон и иди. Живата вода е между две планини и планините са затварет и разтварет. Щом като са разтворат, ти са спусни, гребни от водата и бегай. Планините, ако притиснат на коня некой крак или друго нещо, ти го отсечи; и щом са разтворат, то ще си дойде па на местото." И той зел крилатият кон и като отишал, са спуснал. Но като да излезе, планините фанале коня за опашката и той я отсекал. Щом са разтвориле пак, тя си дошла на местото. Той дошел при момата и легнал да спи. А тя зимала, та променила водата и му дала друга вода, та я занел на майка си, Тя, като го видела, са почудила, как не са го притиснали планините. И той са врънал при момата, а змеят излезал при майка му и й рекал: "Каква сила има твоя син, та при расланя оди, при самодивите оди и при живата вода оди? Защо, който иде тамо, никога не са враща жив." Тя му рекла: "Неговата сила е от сабята и от чесния кръст." И змея й рекал: "От как така, ти кажи: "Сине, прксани ми са да ми дадеш сабята и кръста, малко да ги подръжа у мен, я ща оздравея." Сина и, като седел при момата, рекал: "Чекай да ида да вида, какво направи майка ми." И като отишал, и я намерил, че лежи. Той я попитал: "Още ли, мамо, не си оздравела?" -"Още не сам, сине. Но да видиш - нощеска ми са присани, че да ми дадеш саблята и кръста да ги подръжа малко у мене, я ща да оздравея." И той, без да иде да каже на момата или да помисли, извадил саблята и кръста, та й ги дава - знае като на майка рождена, че е верна. А тя, щом ги зела на раката си, веднага извикала змеят. И той излел из излака и тя му дала саблята и кръста. И змеят сасекал сина й на части и го туриле в един човал, го качиле на коня му, па го изпадиле из портата. Но конят си отишел право при портите на момата, па изцвилил и момата, като излела, па го видела, че е сасечен, заплакала и му зела частите, та ги саставила. Па извадила самодивската любеница и я разрезала, като полела частите му и тия са саставиле. И му сипала от живата вода в устата и той са саживил.

Като станал, рекал: "Бейи, много сам спал!" А момата му рекла: "Ами камо ти саблята и кръста?" А той тогива са сетил, че майка му и змея са го погубвале. А момата тогива му казала, че и расланчето тука е. И той закачил да го рани и то порасло. А момата му рекла: "Остави са, недей се бръсна и стрига до една година, па се направи на поп, та оди да расиш и иди и тамо. Майка ти не ще та познае, но ща та накарат да ги венчаваш. И тогива ще си докачиш саблята и кръста." Той са оставил и не са бръснал до една година, и после се направил на поп и отишел у них, уж да раси. Тия, като го виделе: "Ах, добре че дойде, дедо попе. Тамам ще ни венчаеш, че не сме венчани." Той рекал: "Бива да ви венчая, синко." Извадил книгата и зел уж да чете, па рекал: "Е, синко, не пада се да ви венчая, защо имате нещо чуждо у вас." И тия мислиле, какво ще да е, па са сетиле за саблята на сина си и рекле: "Имаме, дедо попе, една сабля и кръст на сина си. Па той умре и тия останаха у нас." Той им рекал: "Добре, синко; вия ми ги дайте да са у мене, додето ви венчая и после ще ви си ги дам." И тия му ги дале. Той, щом ги зел, извадил саблята и рекал: "Ти ми беше майка едно време и я бех ти син. Но тебе ти стана по-добар змея, та са сговорихте и ма погубихте. Но сега зла смрът ще приемнете от мене!" И ги погубил. Па са врънал при Доня гюзелийкята.

После й рекал: "Е, я става толкова време, откакто сам избегнал от нашия град, а сега ща отида. Тебе оставам тука кръста и саблята и расланя. И тизе да ги гледаш - на саблята като капне една капка кръв, то ма е намерило лоше; като капне третата капка кръв, прихожда до смрът - ти тога ги дай на расланя, той ще ма намери, дето сам." И отишел в техният си град. Но що да види? - Нищо живо: освен от едни мишки, сичкото било пущиняк. Като влезал в една стая, ето че дошла сестра му - чумата и му рекла: "Е, брайно, доде ли ми на рацете: сега ща та изем!" И тога капнало една капка кръв от саблята. И му дала една тамбура: "На, дрънкай тамбората, - му рекла, - додето си понаточа забите." И той зел тамбората, а чумата влела в другата стая. А една мишка излела и рекла: "Бее, свирчо, защо стоиш, та не бегаш? Дай мене тамбората да я дрънкам, а ти бегай!" И той я дал на мишката и бегал. А мишката си превлаче опашката и тамбората дрънка. А чумата, като чуе тамбората, мисли, че е брат й. Като излела, видела, че мишката дрънка, а него нема. Мишката са скрила и тога капнало още една капка кръв от саблята му. Чумата отишла по дирята на брата си. Брат й са качил на едно дръво в полето и тя го намерила и му рекла: "Брайно, не ли ти казвам, че нема да са скриеш от мене?" И покачила са на дръвото, и тога капнала третата капка от саблята кръв. И тогива момата ги пуснала, а царският син извикал: "Сабля и кръст, и раслан, дека сте да дойдете!" Тамам чумата го наближила и расланя дошел. Едно дохожданье и я фанал. И той си зел саблята и кръста. А чумата му рекла: "Брайно, да остане едно влакно от мене, па ща та умора. Но, ако искаш да са кортолишеш от мене, ти ма занес, дека ври катраня да ма туриш, ако искаш да се кортолишеш." И той я занел, па са върнал при Дуня гюзелийкята и са оженил за нея.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.