244. ЦАРСКИЙ СИН И ДЯВОЛА ДРУГАР

Том 2: Приказки и предания

Едно време един цар като патувал, отишел в едно село и тамо останал да преспи в една каща. И то са случило, същата нощ са намерило малко дете (са родило).

После царат зел детето и казал: "Това дете е мой касмет". И заповедал на родителите му да гледат детето и им оставил пари за до 15 години да го хранат. Дал им едно писмо и една сабля, защо той нема да го познае детето инак, но щом види саблята, той ще се сети. И им заповедал, кога тръгне детето да иде при него, писмото да не дава никому да го гледа. После царат си отишел.

Момчето свършило петнадесетте години. Един ден момчето се разплакало и майка му го попитала: "Защо плачеш, синко?" А то отговорило: "Защо ми са смеят другите момчета, че сме сиромаси". А майка му рекла: "Ела, синко, при мене да ти дам едно писмо, да видиш, какво ти пише." И момчето, като зело писмото и като го прочело, зарадвало са много и рекло: "Мамо, я имам и една сабля тука. Дай ми я и я ща с'ида при баща си." И майка му дала му саблята и то тръгнало да иде при цара.

Като вървело в патя, стигнал го един човек, а той бил дявола, но са преправил на човек. Като вървеле в патя, ожеднеле за вода и намериле един излак, но немало кутел, со що да пият. А дявола му рекол: "Дръж тоя седжим да влезна я да пия, и после ща спусна язе тебе да пиеш". Момчето го послушало и спуснало другарат си, та са напил той и излезнал. Като спуснал момчето долу, му рекал: "Ще ли ми дадеш писмото, дека го носиш, и саблята мене? Ако ли не щеш, нема да та вада оттука. И да са закълнеш, че нема да казваш никому, да речеш: "Да умра и като са сожива, тогава да кажа." И я ща та вода сос мене, но ти ще ми бъдеш чирак, а я ща са кажа, че сам царевия син".

И момчето немало какво да прави, дало саблята и писмото и са обещало с клетва, както му заповедал той и той го извадил из излака. И отишле при цара. Царат, като видел саблята, веднага са сетил и го приемнал като син негов и го попитал: "Какво е това момче с тебе?" А той отговорил, че му е слуга.

И после царат го попитал: "Е, сега, синко, коя царева дащерка ще искаш да ти я земем?" А той му казал: "Друга не искам, само Доня гьозелийкята." А царат си помислил и му рекал: "Е, синко, много царски синове са одиле да я сакат, но тя ги е погубвала". А сина му рекал: "Моя слуга може да иде да я годи". И цара му рекал: "Тука има една ламя; и ако може да издеби да иде в нейната градина, да набере цвеке секакво, той ще годи и Доня гьозелийкя". А сина му рекал: "Моя слуга ще свърши това." (А той какво си мислил? - само да изгуби момчето). И го проводиле. Но момчето, като излело до края на града и зело да плаче, и то го срещнал един старец и го попитал: "Оти плачеш?" А момчетому казало, че го запращат при ламята. А старецо му рекал: "Иди, земи два товаре вино и два ракия и като идеш при чешмата на ламята, спри водата и сипи виното и ракията да са напие ламята". И той като направил това и ламята, щом дошла и се напила, рекла: "Кой ми направи това добро?" И момчето са обадило и рекло: "Я." А ламята му рекла: "Ако си ти, какво добро искаш да ти направа я?" А то рекло: "Друго ти не искам нищо, само да ма пуснеш в градината да си набера малкова цвеке". Тя го вовела в градината и му набрала от сичките цветя, та натоварила и двата коне. Но като минал през града, сичките са почудиле, как е издебил ламята. А царат, като го видел, много са зарадвал, но сина му са наскърбил, защо не са изгубило момчето.

И после царат сабрал сватовете да идат за момата, но им заповедал, какво рече момчето да го слушат. Като вървеле по пътя, момчето видело през пътя минувале много мравунци и една мравучка рекла е: "Да знаят тия сватове да почекат, доде минем да ни не потапчат, какво добро ще ни направат!" И момчето чуло, и други никой не чул, и рекло на дружината си: "Спрете са тука. Докато ви не реча я, нема да тръгате!" И тия са спреле и седеле тамо три дни, а мравучките като изминале, една отишла при момчето и му рекла: "Какво добро искаш от нас, като спре сватовете, та ни не погазиха?" А момчето рекло: "Не искам нищо". А мравучката му рекла: "На ти това перце и кога ти дотребваме, напечи го на оганя и ния ще дойдеме". И си отишла. И тия пак си тръгнале по патят. Но като връвеле, едни орли стояле на едно место. И един орел рекал: "Е, да знаят тия сватове да заколат неколко коне да ни гостат, какво добро ще ни сторат!" И момчето разбрало и рекло на сватовете: "Заколете десет коне и ги оставете тука!" И тия заклале и ги оставиле, та си заминале. Орлите като са наяле, един орел стигнал при момчето и му рекал: "Какво добро искаш от нас, като ни нагости?" Момчето отговорило: "Не искам нищо; видох, че сте гладни". Ореля откаснал едно перо от него си и му го дал и му рекал: "Земи това и кога ти дотребвам, напечи го, я ща та немера, дека си". И си отишел.

Тия като връвеле, стигнале до морето, а морето като валновало, изфърлило много риба на сухо, но още била жива. Една риба рекла: "Да знаят тия сватове да ни оберат, да ни фрълят в морето, какво добро ще ни направат!" А момчето разбрало и заповедало, та собрале рибата и я нафръгале в морето. Една риба се спрела на края и рекла на момчето: "Какво добро искаш от нас, като ни повърна живота?" И то рекло: "Не искам нищо". И тя му рекла: "На ти тая люспа от мене и кога ти дотребвам, ела край морето и я извади, я ща та намера."

Оттамо тия отишле при Доня гьозелийкята. Тя ги посрещнала и тия й казале, че идат за нея. Тя ги попитала: "Кой ви е годежара?" А тия показале момчето. Тя го завела в една одая и му измешала един шиник просо, един жито, един ечемик, един ръж и му рекла: "Нощеска, ако не пребереш, кое какво е, башка по башка, утре ще ти зема главата". И го затворила тамо. То са оплашило и закачило да плаче. Па се сетило за мравучките. Извадило крилцето и го напекло на оганя. И една токо дошла при него и рекла: "Какво искаш?" Той рекал: "Искам това да разлачите башка по башка." Тя му рекла: "Без гайле да си." Като се наточиле и закачиле да го разлачват, и за един сахат го свършиле. Най-дзадната рекла: "Я за то доходих." И сутрента момата, като видела, са позасмеяла и му рекла: "Искам до утре да ми намериш едно шише жива вода. Ако не, ща ти зема главата". И той са замислил и са сетил за ореля. И като извадил перото и го напекал, ореля дошел и го попитал: "Какво искаш?" Момчето му рекло: "Момата ми иска едно шише жива вода. Ако не намера, ще ма погуби." А ореля му рекал: "Бади спокоен, я ща ти донеса". И му донесал. И той я дал на момата. Тя я зела и си извадила пръстено от малкия пръст на десната рака и как стояла на диваната, го фърлила в морето и му рекла: "Иди и ако ми не намериш пръстеня, ща ти зема главата." И той заплакал и отишел край морето и стои таму, па са сетил за рибата и извадил люспата, и рибата тоз час са явила на края и му рекла: "Какво искаш?" А момчето отговорило, че момата фрълила пръстеня си в морето и му рекла, ако го не намери, ще го погуби. Рибата рекла: "Бади спокоен: моите деца играят на дното в морето с него." И са врънала, та му го донела и той го занесал на момата и тя са почудила.

Тръгнала вече с них. Но като патувале, оня който са наричал, че е царевия син, заповедал на джелатете да погубат момчето, кога доде. И кога дошло, погубиле го и го насекле на части, го туриле в един чувал и го заровиле в земи. Но като стигнале в царевия двор и зеле да ги венчават, момата рекла: "Царю, я нема да се венчая с този, но искам с този, който ме годева. Знаеш ли за то, че не е този твой син, но е този, който ма годева?" И тогива царат попитал: "Дека е момчето?" И тия му казале, че сина му заповедал, та го погубиле. И момата рекла: "Искам тука на парчета да ми го донесете, да го вида. Ако не, с една дума ще ви погуба царщината!" И царат се стреснал от тия думи и заповедал да идат да донесат частите на момчето, и ги донесле. Момата, като ги видела, заплаката и зела частите и ги саставила, коя от дека си е, па извадила шишето сос живата вода и като го полела, тоз часмомчето се саживило и изказало сичко, което му направил другарат, понеже беше го заклел да умре и са саживи, и тогива да каже.

Царат, като чул тия думи, веднага заповедал и намазале лукавият с катран и го запалиле, та горел, а момчето венчале за Доня гьозелийкята.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.