Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

243. ТРОЙЦА БРАТЯ СИРАЦИ, НАЙ-МАЛИЙ УБИВА ХАЛИТЕ, БИЕ СЕ С КУШ ПИЛЕ, ДРУГАРИТЕ МУ И ЦАРЬОТ

Том 2: Приказки и предания

Трима бракя сираци търгнале да идат за у един град. Ако отидат през джадето, ще отидат за девет дни. Ако минат през планината, ще да идат за три дни. Имало нещо в планината, който мине през нея, ще го яде. Казал малкия: "Да минем през планината, па ако ни изеде нещо, нека ни изеде, ще се куртулишаме, и така сме сиромаси и сираци".

Като отишле през планината, замъркнале първата вечер. Наклале тамо оган да спът: двамата легнале да спът, а малкия ще да ги варди. Ношта дошла една хала (змех), за да ги изеде. Рипнал малкия, който ги вардил, та сосекал халата. Отрезал й ушите, та ги зел у него си и зарил кървта да не узнаят другите му бракя.

Търгнале втория ден пак през планината и па отиват. Замъркнале втората вечер пак и пак малкия брат останал да ги варди. Дошле тогива две хали и двете ги сосекал, а кървта пърснала и угасила оганя. Послушал той на каде ще лавне куче, та ега има там оган да отиде да земе. Лавнало куче на една страна и той отишал, ега намери оган да земе, та пак да запали.

Като отивал, срещнал Вечерницата. Зел, та я вързал за едно дърво. Намерил една колиба и в колибата, девет хали. При деветте хали, три моми хубави. Там имало и девет товари с пари. Прибил той деветте хали, изрезал им ушите и пак ги зел у него си. Върнал сетога при бракята си, изпущил Вечерницата, наклал оганя при бракята си. Съмнало се третия ден и отишле в града.

Прочуло се до цара, че еди кои си момчета минале са през планината и си дошле в града живи. Викал ги цара и ги попитал: "Като минахте през планината, не видохте ли нещо?" Казале стария и стредния: "Не сме виждале нищо". Кога малкия: "Яз какви видох!" - изтресал пред цара ушите на халите и казал: "Първата нощ прибих една, а втората единаесет". Питал го царя: "Какво искаш бакшиш?" Казал му: "Искам ти девет катъри. Каде пребих деветте хали, тамо има три моми и девет товари пари. Ще зема момита и ще натовара парите." Цара дал му девет катъра и той отива, зима момите и натоварва парите.

Като замъркнале първата нощ у планината и наклале оганя, дошло им Куш пиле. Кога заранта търгнале да си отиват, Куш пиле не ги пуща да си отида: това момче, дека прибило халите и зело момите, иска да се бие сос него. Казало му момчето: "Какво искаш от мен?" Казало Куш пиле: "Ще са бия сос тебе!" Момчето казало на бракята си: "Хайде, бракя, вие да си вървите; старата мома за старйо брат, стредната за стреднио, а малката да оставите за мене и три товари пари. Яз след три години ще си дойда". Зафанале да са бият - днеска са бият, ношеска на едно место лежат. Биле са три годин. Като подбрало четвортата, момчето пита Куш пиле, защо са бие сос него? Казало Куш пиле: "Приби ми 12 бракя, зе ми парите и зе три сестри мои." Той каза: "Като не сам знаял, че са биле твой бракя и сестри, прибих бракя ти и зех сестрите ти. Какво добро искаш да ти направа, та да се не бием?" Тоа казало: "Еди на кой цар дъщерка му да ми я земеш за жена, та да те отпуща".

Заранта станало момчето и отишло при цара да иска дъщерка му. Вървил първио ден и намерил девет души, каде орат, а други върви по них, лапа буците и вика: "Гладен сам". Казало е момчето: "И това е нещо - от девет рала буците лапа и вика: гладен сам." А той казал: "И това е нещо - дека се бие сос Куш пиле три годин. Яз да сам и три дни не мога". Момчето казало: "Аз сам." Тога той казал: "И яз ще да ида с тебе" - и му станал другар.

Като вървеле, вървеле, намериле един, къде вардел една кория 70 годин, да сече една тояга. "Къде - казва им - отивате?" Момчето отговорило: "Отиваме за царска дъщерка да зимаме". Той казал: "И я ще ви стана другар". Тие казале: "Можеш, но с какво ще ни помогнеш?" Той казал: "Язе ще отсеча от корията една тояга, та ако дойде зорд, язе ще ви помагам с тоягата."

Като вървеле, вървеле, намериле един, че стапва от таа могила на другата. Казало момчето: "И това е нещо, дек стапва от тая могила на оная". Той казал: "И това е нещо, дек се бие с Куш пиле три годин. Язе не мога ни три дни." Момчето казало: "Яз сам". А той казал: "И язе ща ида с тебе". И им станал другар.

Като вървеле, по-натам намериле един, че изпива водата от морето и па я повръща, и той им станал другар и тръгнале.

Тогива, като са сбрале, направиле совет, кого ще проводат да каже на цара, че дохождат за дъщерка му и казале да проводат оня, що стапва от таа могила на оная. Проводиле го. Той казал на цара: "Идеме за дъщерка ти на годеж". Цара не отговорил друго, а пустил войната насреща да избие годежарите. Тогива тоо с големата тояга посочил тоягата и войната не смеяла да се удари сос тех.

Отишле тие при цара и казале му: "Искаме ти дъщерката." Той казал: "Ще да ви я дам, но кой може да изеде три фурни хлеб". Тоа, дека лапал от деветтех рала буците, казал: "Дай, цару, хлеба." Като преставиле му хлеба, той го изял и казал"Дайте ми още девет фурни хлеб да си дояда. Дай, казва, дъщерка си."

Цара казал: "Ще ви я дам, но кой ще прескочи девет кола търне". Тогива тоа, що стапял от таа могила на другата, казал: "Дайте търнето". Като му преставиле търнето, той ги прескочил и казал: "Дай, царе, дъщерка си."

Той казал: "Ще престава една бачва с вино, кой ще я изпие, ще дам дъщерка си". Тогива тоа, що изпивал морето, казал: "Дайте бачовата". Като му представиле бачвата с вино, изпил я и казал: "Дай сега дъщерка си".

Цара казал: "Ще я дам, но да напаля една фурня да гори три дни и три нощи, та вие да спите в неа". Фурнята горе три дни и три нощи, и тие отишле да спат в неа. Тогива тоо, що изпил бачвата с виното, повърнал виното вов фурнята и я изгасил и тие влеле и спале в неа. На утринта цара пратил слугата си да види дали са изгореле или са живи, и видел, че биле живи и спале.

Преставиле се при цара и той немал какво да прави и дал дъщерка си. Като земале царската дъщерка, търгнале си. Тогива секой си останал на местото си, кой къде си бил от напреде. Кой дека останал, а момчето казало на невестата: "Язе не те зимам за мене си, а за Куш пиле. Но тизе да изпиташ, дека му са сърцата. Яз ще дойда пак да ми кажеш."

Той като отишел втори пат, таа му казала, ето каде имало мера; у мерата има глиган; у него са сърцата му. Тогива той станал, та отишел в таа мера, ценил са у некой си чорбаджия за овчар. Пустил овците и чорбаджия му отива да го заведе и да му каже до дека е сънъра, да не пуща овците къде глиганя. Като си отишел чорбаджия му у дома и оня пустил овците вов сънъра на глиганя. Глиганя излезал да са бият. Бия са тоя ден и вечерта седне у дома си отишел овчара, а глиганя останал си у мерата. Втория ден пустил овците и па зафанаа да са бият. Като са бия до пладне, глиганя казал: "Защо нема гьоль да се накалям?" Момчето казало: "Защо нема моя чорбаджия да ми донесе едно барде ракия и една пресна погача, да изпия ракията и да изем погачата?" Не можеха пак да са надвият.

Третия ден като пущи овците, чорбаджия му го питал: "Къде пущаш овците да пасат?" Той казал: "Пущам ги вов мерата". - "Не ли те, казва, страх от глиганя?" Той казва: "Ако ми е страх, да дойдеш, да гледаш". Чорбаджия му отишел да гледа и скрил се вов един търняк, да гледа какво ще прави момчето. Тийе са фанале пак сос глиганя да са бият. Като са биле, глиганя пак казал: "Като нема един гьоль да са накаля, та да те дигна, да те фърля, та ще се пръснеш троха по троха!" Момчето казало: "Оти не знае мойо чорбаджия да ми донесе пресна погача и барде ракия, та да те дигна, да те фърля, да те удара девет лакте в земя?" Чорбаджия му, като чул, става, отива, та занесе пресна погача и барде ракия. Като изпило момчето ракията, изеде и туртата, дига глиганя и удара го вов земята. Глиганя се пръснал и от него излезал петел. Зима той, изтумби петела и зима деветтех сърца. После казал на чорбаджия си: "Пустите стоката тука, на мерата, не бойте са".

Станал той, отива да дири Куш пиле и царската дъщерка. Като намира царската дъщерка, пита я: "Къде е Куш пиле?" Тя му казала: "Тука е. Болен лежи, става един месец". Тогива Куш пиле излело и му казва: "Защо ме довърши?" Той му казал: "Довършйх те, защо кога си сакал царската дъщерка, защо не ми каза напреди, ами са би соз мене три годин?" - "Аз казва, не сам знаял, че си бил по-силен от мене, та затова са бих". Той разрезва сърцата и Куш пиле умрело.

Като умрело Куш пиле, той зима царската дъщерка, та я завежда на цара надире. Оттам става, та отива у дома си. Намерил тогива двамата си бракя: "Дайте ми, - казва - трите конье с парите и дайте ми момата, които пари зех от халите, и тие моми, дека беа трите, хали беа". Дале му трите товара пари и едната мома.

 


Орхание, дн. Ботевград.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008

Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.